Госпожо председател, колеги народни представители,
Изборите в Пазарджик не заеха полагаемото им се обществено внимание. Те бяха наречени спусък за коментиране на много други теми.
Партия Мафия обаче си превзе Пазарджик, а на следващия ден поиска и държавата. И ако днес се правим, че нищо не се е случило, утре няма да има кой да говори за това. Ние от парламентарната група на партия „Величие“ сме тук не за да произнесем обвинение, въпреки че то се носи във въздуха, а за да изречем моралната диагноза на една страна, която е оставила изборите си без душа, справедливост и закон.
В Пазарджик на 12 октомври камерата беше изключена. Очите на хората гледаха и видяха много. Протоколите се сменяха от служители на общинската администрация.
Свидетелите бяха изгонени, наблюдателите – спрени пред вратата. И пак жалбите от „Величие“ се трупаха една след друга като стена срещу беззаконието. Общинската избирателна комисия в Пазарджик, отказваше да чува, отказваше да вижда, отказваше да прилага закона, докато накрая Централната избирателна комисия не отмени решения на ОИК – Пазарджик, след сигнал именно на „Величие“, с който бяха ограничени наблюдателите при предаването и въвеждането на протоколите в „Информационно обслужване“ в реално време.
Решението дойде, забележете, в 19:55 ч. - пет минути преди края на изборния ден. Централната избирателна комисия, в друго свое решение, отново провокирано от ПП „Величие“, постанови ясно, че Общинската избирателна комисия в Пазарджик е длъжна да спазва Изборния кодекс и с устни разпореждания да не променя начина на попълване на протоколите.
Представяте ли си ЦИК да нарежда на ОИК да спазва закона? Така истината си проби път, не чрез милост, а чрез закона, приложен единствено от юристите на ПП „Величие“, които бяха най-много на терен.
Централната избирателна комисия частично се съгласи и подчерта казуса, че в секция с председател от „Възраждане“ е била обозначена цифрата 8 на ПП, с което е нарушено законовото изискване за липса на агитация. Агитация, в самата секция, там, където гласът трябва да е свободен, а не хипнотизиран от цифра и партия участник, която впоследствие ще управлява с предизвестения победител. И пак, нито един виновен, нито една оставка и нито един поет срам.
На терен бяха „Величие“, само „Величие“. Имаше и други колеги, но най-много жалби и сигнали до Общинската избирателна комисия подадохме точно ние. Нямахме охрана, нито чадъри, нито прикритие.
Активисти и репортери на свободните медии, изпратени от партията, заловиха купувачи на гласове. Граждани направиха арест. Възрастна жена се хвърли след беглеца – искаше да види лицето на финансовото робство, което от десетилетия държи хората в страх.
В автомобили бяха намерени пачки и сакове с пари по 50 лева, които останаха като символ на купената съвест и продадената държава. Клиповете на репортерите на „Свободен глас“ се тиражираха масово от останалите медии, без да се назовава източникът, сякаш те бяха там.
Но отсъствието им легитимира съучастие, съучастие чрез безразличие към съдбата на един стохиляден град. Полицията не идваше с часове. Народни представители на ПП „Величие“ сигнализирахме на телефон 112.
Но съчувствието на пазителите на реда беше оглушително и липсващо. Не охраняваше полицията изборния ден. Тя не влезе в ролята си на гарант на закона.
А когато най-сетне се появи, видя парите, преброи ги пред хората, пред камерите на немските медии, поканени от „Величие“ като наблюдатели на този резил, и после задържа и пусна извършителите. През целия ден главният секретар на МВР, местният шериф и обикновените полицаи липсваха, точно както липсваше държавата.
На друго място бяха нападнати и бити журналисти на „Красива София“ и „За чиста Добруджа“. Бяха държани като престъпници, унижавани от органите на реда, а побойниците бяха отведени в удобен кабинет в полицейското управление и тихичко изведени извън сградата.
Така служителите от Министерството на Мафията, вместо да охраняват представителите на медиите, се погрижиха за комфорта на биячите.
Не липсваше и наглост. Защото преди този резил на терен в Пазарджик Даниел Митов гордо каза, че МВР е било блестяща управленска структура.
Блестяща - да, но само в едно: в защитата на мафията, а не на народа.
След изборите виждаме, че всички са доволни. Пеевски е доволен, защото стана първа политическа сила, а медиите разказаха, че бил участвал за първи път – все едно никога не е крал партията на Доган, все едно ДПС не е присъствало от десетилетия в Пазарджишкия общински съвет.
От ПП-ДБ също са доволни, защото имали двама съветници повече.
„Възраждане“ са доволни, защото си запазили своите.
Бившият кмет е доволен, защото с партия „Свобода“ и с взетата на ишлеме ВМРО-БНД надхитрил системата и събрал повече дори от самия Делян Пеевски.
БСП са доволни, защото, макар и под марката „Ново начало“, все пак имат общински съветници.
А редица фантомни формации – също са доволни, защото продадоха абревиатурите си и вкараха чужди хора под свои знамена.
Само един не беше доволен – Бойко Борисов.
Видя как му изяждат партията и се възпротиви на шестото място – в Пазарджик. Влезе в ролята на сърдитата класна, с ръце в джобовете, глас на валци, гняв към всички.
До него стоеше господин премиерът – човекът, за когото се чу, че е дал министерства на концесия. Дали само министерства или целия Министерски съвет?
А БСП – партията, която без мандат управлява парламента, защото нейният председател се разхождал по празници, по думите на господин Борисов – не седи на мястото, което ѝ се полага.
ГЕРБ крепят форума, за да може БСП да прави предизборна кампания в Пазарджик.
Така, крачка след крачка, след смъмрения управленски клас, господин Борисов постави диагнозата:
ГЕРБ в това повече не може да участва.
Това е новото политическо взаимопроникване на традициите в държавната корупция – морална безтегловност с парламентарно мнозинство.
В същия този ден ДПС „Ново начало“ излезе с декларация. Потвърди сглобката. Поиска промяна на председателя на парламента, както поиска и Борисов. Поиска преговори с премиера – не с Борисов. Поиска формално влизане във властта чрез признаването му от Борисов. Но партия Мафия събра с магнит парчетата на пъзела.
И след Пазарджик поиска държавата.
Това вече е режисура на превземане – от общината към парламента, от малкия мащаб към националния.
„Величие“ няма да позволим мракът да бъде наричан ред.
От протокола към Конституцията, от тъмния ъгъл на секцията до трибуната, на която стоим днес – няма да позволим партия Мафия да се легитимира като държавата.
Ще изричаме имената точно, ясно, ще показваме фактите и ще продължим да изискваме отговорност.
Защото България днес е на колене. Но съвестта ѝ не е.
От тази трибуна искам ясно да заявя: Пазарджик не бива и няма да бъде повторен.
Нито в изборна зала, нито в пленарна зала.
Докато ние сме тук, няма да има повече „пет минути преди края“.
Трябва да има истинско начало, начало на възмездието и на връщането на държавата на народа ѝ.
Цялото изказване можете да видите ТУК!
Красимира Катинчарова,
Народен представител на ПГ на партия "Величие"
22 октомври 2025 г. - София, Народно събрание
Коментари
Статията има 0 коментара