Госпожо председател,

колеги народни представители,

На 15 януари тази година ви поканихме заедно да поправим една грешка, която всички

признаваха, че е допусната, но никой не посмя да поправи. В тази зала и днес седят хората,

отговорни за нея, но и днес те отказват да поемат отговорност за промените в Конституцията на

Републиката. Това бяха поправки, прокарани като конюнктурна операция, призвана да обслужи

частни партийни мотиви и страхове.

Поправки, които превърнаха върховния закон от рамка на стабилност и баланс в инструмент за

контролирано политическо пренареждане, а отговорността – в едно разтегливо понятие, което

винаги намира да се разтвори някъде между алиби, процедура или удобна формула.

Както в 50-ото Народно събрание, така и в това, което вече си отива, останахме само с

подписите на тези, които за втори път се осмелихме да предложим връщане на Конституцията

към вида ѝ отпреди промените от декември 2023 г. Чрез премахване на срамното ограничение

президентът да избира между няколко политически удобни на партия „Мафия“,

предварително назначени на съответните позиции кандидатури за служебен министър-

председател.

Печално и срамно известни с понятието „Домова книга“.

Нашето предложение даде шанс политическата клика и срамната ѝ компания в тази зала да

покажат санитарна доза почтеност към интересите на държавността и да вдъхнат смисъл на

това, което тук наричате демокрация. Можехте да проявите човешка смелост и да докажете, че

над манията за контрол и интереса за собственото политическо оцеляване и пребиваване във и

около властта стои нещо по-голямо – държавният интерес.

Можехте да дадете хоризонт и свобода на действие на институцията, вместо да се фиксирате в

личността, която я оглавява. За подобно решение се изисква повече от политически егоизъм –

воля да служиш на хората, от които само след два месеца отново ще поискаш доверие, и да

оставиш личния и партийния страх на заден план. Защото страховете строят най-високите

стени, но отвъд стената на страха се простира свободата.

В центъра на предложението, което и този път не дочака вашите подписи, стои премахването

на силно ограничения списък от възможни кандидатури, от които президентът трябва да

избира служебен министър-председател. Тук липсват принцип, баланс и гаранция за

неутралност. Вижда се един затворен механизъм, който всъщност е създаден да ограничи

конкретна институция в конкретен политически момент и да даде на мнозинството удобното

право да дърпа конците, но без да плаща цената на пряката политическа отговорност.

Политическите сили, прокарали тези промени, отказаха да понесат последствията от

собствените си решения. Конституцията послужи за моментно политическо пренареждане

вместо за дългосрочна рамка за стабилно управление. Моделът концентрира влияние в ръцете

на фигури, избрани от същото това парламентарно мнозинство, което вече пета година държи

България в дълбока политическа криза по една проста причина:

Партия „Мафия“ трудно оцелява като опозиция.

Тезата за деполитизация се развява като табела, която прикрива всъщност обратния процес.

Щетите надхвърлят нарушаването на институционалния баланс. По-опасното обаче идва от

размиването на отговорността.

Този Франкенщайн управлява държавата вече месеци наред – остава без собственик, без

политически гръб, а част от главните виновници за създаването му обявиха политическата

отговорност, като просто дезертираха от политическата сцена. Кабинетите „Главчев“ показаха

целта на партия „Мафия“ в чист вид – дестабилизацията на властта да се превърне в постоянно

състояние, в привикване, в нов стандарт.

При първия текст на новия механизъм част от длъжностните лица в т.нар. срамна „Домова

книга“ отказваха, позовавайки се на аргумента, че към момента на тяхното назначаване

подобна хипотеза не е съществувала.

Днес всичките десет лица в списъка са избрани с ясното съзнание, че Конституцията допуска

възможността те да заемат длъжността служебен министър-председател. А отказите на пет от

посочените в Конституцията длъжностни лица разкриват устойчив дефект в логиката на

промените. Те обезсмислят цялата реформа и превръщат конституционния текст в декоративен

вместо в действащ механизъм.

Особено проблематичен е отказът на председателя на Народното събрание – личност,

гласувала тези конституционни промени. Този отказ поставя под съмнение личната

последователност и политическата искреност на целия процес по изменение на Конституцията.

Последиците се виждат пряко в общественото доверие. Подкопано е доверието в

Конституцията като върховен и работещ закон. Ерозира авторитетът на институциите. Засилва

се усещането за безотговорност на парламентарните мнозинства.

Всички тези недъзи бяха предвидими още при приемането на промените. За тях предупредиха

авторитетите в конституционното право, но предупрежденията им останаха нечути.

И днес отново стоим пред организиране на избори в условията на „счупена“ Конституция.

Промените в основния ни закон изискват повече от аритметика. Те изискват легитимност,

последователност и изпълнимост.

При липса на тези елементи обществото получава институционална криза и разпад на доверие, на което вече сме свидетели на вместо стабилност. А конюнктурните цели, облечени в

конституционни текстове, които ви обслужиха навремето, подменят смисъла на реформата и

обезценяват самия конституционен ред.

Още в 50-ото Народно събрание „Величие“ предложи връщане на нормалността. Тогава

предупредихме, че изкривяването на конституционната логика при служебните кабинети ще

произведе по-дълбок институционален блокаж. Предупрежденията ни бяха посрещнати с

насмешка и високомерие.

Днес ситуацията се повтаря с по-тежки последици. Отново предложихме на всички

политически сили възстановяване на нормалния механизъм за съществуване на служебните

кабинети, което е механизъм с ясна логика и ясно носене на отговорност. Този път отказът дойде не

от десет народни представители, при положение че публично вече се констатира уродливостта

на използваните поправки.

По микрофоните се чува критика. Всички вие, чрез ваши представители, имахте възможност да

критикувате тези промени. В решенията ви обаче има само блокаж.

ГЕРБ стигнаха дотам да обсъждат оттеглянето на Рая Назарян, водени не от прозрение за

дефекта на модела, а от намерение да изберат друг председател на Народното събрание – по-

подходящ за бъдещ служебен министър-председател. Къде е поправената грешка тук? Вижда

се опит за приспособяване към същата сбъркана конструкция.

И как е възможно подобно послание да звучи от президентската институция, от сградата на

президента: „изберете си един от 239 и ние ще го изберем, за да бъде подходящ за поста

кандидат за служебен министър-председател“?

Това означава ли, че можем да избираме каквото си искаме, когото си искаме и да правим

каквото си искаме в тази зала?

ПП–ДБ вече си харесаха премиер с лични институционални проблеми, които допълнително

компрометират идеята за служебен кабинет като неутрален и отговорен инструмент. ДПС

„Ново начало“ направиха музей на сглобката, а централният експонат в този музей остава

конституционната игрословица с „Домовата книга“, показвана едновременно и като грешка, и

като удобство. Левицата отново проспа момента и вместо да застане зад възстановяването на

нормалността, се разтвори в общия шум.

„Има такъв народ“ се крият зад думата „консенсус“ - без позиция, без риск и съответно без

отговорност. „Възраждане“, заради облаги - може би, не знам - слугуват на интересите на

ГЕРБ, независимо от гръмките си декларации за суверенитет и принципи. МЕЧ предпочитат

холистичната истерия и кресливия пиар пред един реален институционален изход.

И въпреки всичко това, от всички страни в залата се чуват едни и същи думи: „Домовата

книга“ се оспорва, моделът се критикува, дефектът се признава. В същото време никой не

направи онова, което казва.

Няма нито един подпис.

Вие можете сега да поправите тази грешка. Папката е там. Елате и се подпишете.

Благодаря!

Красимира Катинчарова,

Народен представител на ПГ на партия "Величие"

04 февруару 2026 г. -  София, Народно събрание

Цялото изказване можете да видите ТУК!