През последните 34 години от съществуването на Третата българска държава сме свидетели на многопартийна система, която осигурява управлението на страната. В първите години на прехода мнозина бяха ентусиазирани от промяната спрямо тогавашния строй и бурно подкрепяха партиите, които обещаваха демокрация, равни възможности за всички предприемачи, ред, законност и справедливост, интелигентни и отговорни управляващи, подобряващ се живот и бъдеще за всички. Митингите бяха стохилядни и въодушевените хора излизаха да се борят за своите права. Имаше партии, които говореха с плам как ще направят това, което народът иска, и хората им вярваха. Година след година, десетилетие след десетилетие месиите идваха и си отиваха по един и същи начин. Идваха с голяма надежда и си отиваха с пълни джобове и срамно предателство. Постепенно силата на митингите спадна до стотици и в някои случаи до няколко хиляди души, което показа и изчезващата вяра, че партиите могат да ни помогнат. 

Партиите се превърнаха в мръсна дума и мнозина започнаха да търсят друг начин, по който да оправят своя живот и този на близките и приятелите си. Малкият и средният бизнес останаха като някаква възможност обикновените хора да живеят по-добре и те насочиха усилията си натам. Проблемът бяха престъпността и лошите условия за живот в България. Под „лоши условия“ имам предвид липсата на справедливост в правосъдната система, отсъствието на полицейска защита на населението и властването на бандитизма, и не на последно място – превръщането на отделни области във феодални владения на бизнеси и престъпни групировки. Именно тези реалности направиха така, че една немалка част от българите напуснаха страната, а друга част въобще се отказаха да създадат поколение, защото не искаха и децата им да живеят при тези условия. Това доведе до рязък спад на населението, обезлюдяване на селските райони, където престъпността стана още по-голяма, доведе до една обща обезвереност у хората, които останаха да живеят в България. 

В тези условия група млади българи решиха да променят нещата извън политиката. Те избраха малка селска община, без никакви интереси от страна на едри бизнесмени, и решиха да покажат, че обединени и действащи, могат да създадат едно красиво райско кътче. В продължение на десет години, с огромни усилия и подкрепата на местната власт, те успяха наистина да преобразят една община без нито стотинка държавни, европейски или американски пари, без да участват в обществени поръчки и без подкрепата на нито една партия. За разлика от градовете, където се усвояват и се строи само на нови терени, а старите и грозни блокове си остават така, в тази община се започна изкупуване на старите сгради и те или се обновяваха и променяха своя облик, или се разрушаваха и на тяхно място се строяха нови, но винаги в стила на българската архитектура. Създаде се огромен проект, който даде началото на мащабния културен туризъм в България, подобриха се училищата и детските градини, почистиха се населените места от боклуци и незаконни сметища, всяка седмица доброволци почистваха от изхвърлени дребни опаковки, кутии от цигари, кенчета и бутилки. Залесиха се нови дръвчета, създадоха се паркове, поддържаха се тревните пространства в общината и малко по малко тя започна да се превръща в рай. Усилията, които се влагаха, бяха огромни. Отначало будеха насмешка и присмех у една част от местните недобросъвестни владетели на областта, но когато се видя, че се случва нещо и се въртят пари, се появи интерес от най-различни страни. Различни престъпници решиха, че се е появила нова овца, която могат да си стрижат на спокойствие, и те задействаха своя апарат от пробити хора в институциите. Появи се и по-голям враг в лицето на „демократичното“ общество, което изпита яростна неприязън, че обикновени българи могат сами да създадат място в България, което не само не отстъпва на западните аналози, а дори в много отношения ги превъзхожда. Чрез медийните си бухалки начело с вестник „Капитал“ те започнаха свирепа война срещу осмелилите се да изграждат истинска българска предприемаческа общност в България. Причините за тази ожесточена медийна и институционална война не са на 100% ясни, но е безспорен факт, че тя съществува и нейната ожесточеност и постоянство продължават вече 5 години. 

Хората, които са се занимавали с предприемачество, знаят колко е трудно да се изгради и поддържа един малък бизнес и как трябва да се бориш с пазара, клиенти, служители и непредвидими събития като пандемията от Ковид-19 или последствията за България от войната в Украйна. Те са наясно, че е цяло геройство да оцелееш в една такава обстановка, но когато към това добавим яростни атаки от престъпни организации, които са защитавани от огромни медийни групи и държавни институции, определени партии и депутати, то тогава тази битка става невъзможна. Именно това се случи с дръзналите да развият едно изоставено кътче от България. Те бяха решили да се развиват без помощта на държавата или европейски и американски субсидии, защото искаха да покажат на обикновените хора, че силата на обединението е могъща, и успяха да го направят. С действията си те изградиха един оазис за човеци, а това задължително привлича хищниците. 

Най-добре можем да разберем какво се случва в човешкия свят, когато наблюдаваме природата. Ако на празно поле човек създаде езеро, просто да го напълни с чиста вода, ще забележи, че след година-две в езерото ще се появят рибки, без да ги е пускал вътре самият той. Прелетните водоплаващи птици ще ги донесат, защото ще решат да останат за малко в езерото и полепналият по краката им хайвер от други водоизточници ще зариби и това езеро. Бързо ще се появят жаби и водни растения, както и водни насекоми. Ще започне да изниква и по-буйна растителност по бреговете, както и ще се привлекат различни животни, които ще използват езерото за водопой. С годините рибата ще се умножи и ще видим бърза поява на хищници като видри, корморани, чапли и други такива, които се хранят с рибата. До езерото ще се появят и лисици и чакали, които ще започнат да се хранят с тревопасните, които идват на водопой. Или ще забележим, че хищниците винаги се привличат от местата, където има условия за хубав живот и гледат да се възползват от него. 

В човешкия хабитат не е по-различно. Както винаги престъпността се увеличава там, където има икономическа активност. Когато престъпниците видят движение на хора, предприемачески инициативи, устройване на населени места, движение на услуги и капитали, те задължително се привличат от това и искат да вземат своя дял от сътвореното. От другата страна са хората, които със своя труд и усилия градят, но желанието им да го правят секва, когато се появят хищниците. Няма по-голямо отчаяние от това да градиш с много труд нещо и да видиш как някой го разрушава с цел да се облагодетелства несправедливо – само защото е по-силен и има контакти с властта. 

Това е историята и на хората, които превърнаха община Ветрино в рай. Те не използваха държавни средства или от тези на посолствата, а го направиха с много труд и лишения. През всичките години срещнаха подкрепа само и единствено от обикновените хора, но имаха за врагове всички институции. Поведоха борба срещу незаконни сметища, пияни шофьори, улични състезатели, които избиваха хора по пътищата, незаконни секачи на дърва, крадци, бандити, адвокати, които крадяха имоти, огромни корпорации, които искаха да обезлюдят общината и да поставят ветрогенераторни перки за своя собствена облага, рекетьори и наркодилъри, и още много други. Успяха да се справят с тях благодарение на своята обединеност и непримиримост към неправдата, за което бяха обвинени в създаване на частна армия и самоуправство, въпреки че никога не са употребявали насилие, а просто подаваха многократно сигнали към институциите с безспорни доказателства за престъпленията, които се извършваха. Мнозина от тях с риск за здравето и живота си бяха в най-горещите ситуации и снимаха тези престъпления, за да може безспорно да се докаже, че те се случват. Това предизвика спиране на престъпленията, но забележете, не се наказваха престъпниците, защото те имаха закрила сред тези, които трябваше да пазят справедливостта и свободата. 

В интернет може да се намерят хиляди материали за всичко това, което е описано в тази статия, и то е вдъхновение за мнозина, но това разпали още повече яростта и омразата на статуквото и институциите пощуряха. Започна натиск от всички страни, като за престъпниците имаше чадър, а истинските, трудолюбиви и отдадени хора бяха притиснати и принизени от една голяма част от властимащите. През това време нито една партия не се застъпи за справедливостта и създаденото от тези български герои. Повтарям, нито една! Големите ветрогенераторни корпорации си купиха партии и политици, както и мълчанието на другите, и тези хора бяха обявени за врагове на държавата чрез управляваната от сегашната власт медийна олигархия в България и бяха подложени на натиск от институциите. 

И ето тук възникна неотложната нужда да има партийна организация, която да защитава интересите на вече създаденото. Тук не говорим за партия, която да се домогва до държавни средства, за да облагодетелства своите членове и близки до нея бизнеси, а говорим за партия, която да спомогне за защита на вече създаденото. В съвременната българска история партия „Величие“ е без прецедент, защото тя е лицето на обикновените действащи хора, които с огромно спестяване, дисциплина и отдаденост са направили едно чудо в България. Те на са искали от общите пари, а заедно, изцяло със свои средства са създали оазис в една изчезваща малка община. Това е нещо, за което повечето честни българи са си мечтали – да имат хора в управлението, които да не се интересуват от пари, а да защитават интересите на трудещите се, борещите се и създаващите. Да защитават тези, които създават блага в България изцяло с български капитали и само в полза на народа. 

Партия „Величие“ е една различна вселена и дай Боже да съумее да изпълни своята роля в този съдбовен момент за България. Пожелаваме успех на тези съвременни български борци и будители и ще се молим те да победят! 

ПП ,,Величие''