В ефира на „Дарик Радио“ заместник-председателят на ПГ на партия „Величие“ Красимира Катинчарова даде едно от най-смислените, мотивирани и политически честни интервюта от началото на мандата на 51-вото Народно събрание. Разговорът премина през ключовите разломи на днешния политически пейзаж — влизането в еврозоната, безопасността по пътищата, институционалната корупция и подмяната на парламентарната опозиция с „конструктивна“, удобна за властта роля. Това не бе просто изявление на депутат — това бе диагноза за българската държава, казана с факти, аргументи и смелост.
Катинчарова заяви категорично: "България не е готова да влезе в еврозоната!" Тя постави под въпрос не само реалността на изпълнените критерии, но и достоверността на самите икономически изчисления, на които управляващите се позовават. Бюджетът, по нейните думи, вече е на червено — с непокрити разходи и нереалистично заложени приходи. Подчерта и факта, че над 600 000 български граждани са изразили писмено своята воля срещу премахването на лева — подписка, която не беше допусната до реален парламентарен дебат.
Особено силна беше и позицията ѝ по отношение на конституционното измерение на въпроса — че договорът за присъединяване към ЕС допуска, но не фиксира дата за въвеждането на еврото. И че българската държава има пълното право — и дори задължение — да отложи подобна стъпка, докато не бъде икономически готова. От гледна точка на геополитическия контекст — с европейската икономика, разкъсвана от „Зелената сделка“, войната, инфлацията и деиндустриализацията — България би се вляла не в зона на стабилност, а в криза, за която няма изходен механизъм. „Влизането е еднопосочен път“, подчерта Катинчарова.
Позицията на „Величие“ спрямо митинга на 31 май също беше ясно формулирана: партията няма да участва организирано в събитие, което вече е било „яхнато“ от Възраждане и превърнато в партийно мероприятие, въпреки че позицията против еврозоната остава принципна. Това бе пример за здрав политически рефлекс — да не се легитимира фалшив национализъм с автентичен патриотичен глас.
Също толкова силно прозвуча коментарът ѝ по повод новата „инициатива“ на държавата за 30 000 икони, жълти мешки и плажни топки като уж мярка срещу войната по пътищата. Катинчарова нарече идеята „нелепа“, „позорна“ и симптом за управленска немощ. Тя изложи реалните измерения на катастрофата: корупция, която убива, некачествени пътища, в които варовикът замества битума, износени настилки с дебелина под 2 см вместо изискуемите 8. Това не е инфраструктура — това е смъртна присъда, подписана с корупционни договори и върната в плик обратно към онези, които ги осигуряват. Разследванията на „Величие“ показват връзки между пътностроителни фирми, кариери, хотели със стрелбища и приближени до властта лица. А законът удобно прехвърля отговорността върху водачите, вместо върху държавата, която допуска пътната мрежа да се разпада.
Не по-малко важна бе и темата за проваления вот на недоверие, предложен от „Величие“. Вот, който бе аргументиран с документирани нарушения на екологичното законодателство, нерегламентирани сметища и институционална абдикация. Вот, който не получи подкрепа нито от „конструктивната“ опозиция, нито от Възраждане, въпреки че последните споделят част от тезите. „Това беше единственият вот с правна стойност и с конкретни доказателства, но не бе уважен“, подчерта Катинчарова.
Показателен бе и нейният анализ на парламентарната реалност: „232 закона – само 15 от правителството. 120 от т.нар. опозиция – Възраждане. Единствено Величие не е внесла законопроект. Защото сме тук да спираме властта, не да ѝ помагаме да граби по-добре.“
Ако останалите партии градят риторика, „Величие“ гради аргументация. Ако други симулират съпротива, те изнасят фронтална атака. Ако някои внасят законопроекти с готови коалиционни подкрепи, те отказват да участват в театъра.
В заключение, участието на Красимира Катинчарова в ефира на „Дарик Радио“ показа ясно разграничение между опозиция и фасадна опозиция, между управление и имитация на управление, между истинска отговорност и политическо мимикриране. Това не беше интервю. Това беше упражнение по гражданска съвест. И предупреждение.
Защото държава, която раздава балони срещу катастрофи и мълчи пред 600 000 гласа, не управлява — тя отрича обществения договор.
В заключение, участието на Красимира Катинчарова в ефира на „Дарик Радио“ очерта ясно разделителната линия между автентична опозиция и политическа декорация. В изказването ѝ прозвучаха не лозунги, а анализ, не театрална риторика, а конкретни факти и отговорност. Докато други сили се лутат между удобни позиции и партньорства зад кулисите, „Величие“ заявява, че опозицията не е длъжна да бъде полезна на властта — тя е длъжна да бъде полезна на обществото.
Време е да си зададем въпроса: ако сега не поискаме отчет, кога ще го направим? И ако днес не назовем ясно онези, които търгуват с доверие, утре ще плащаме цената на тяхното бездействие с още животи, още кризи и още подмяна. Този парламент няма нужда от още декори. Нуждае се от гласове, които не преговарят със съвестта си!
Очаквайте още новини от ПП „Величие“ ТУК!
Коментари
Статията има 0 коментара