ДЕКЛАРАЦИЯ
на народния представител Стилиана Бобчева, ПГ на ПП „Величие“
(предоставена на основание чл. 101, ал. 1 от Правилника на 51-ото Народно събрание)
Уважаема госпожо председател,
уважаеми народни представители,
Бях подготвила декларация, изпълнена с факти, с много статистика. Но се замислих — какъв е смисълът? Вие така или иначе много добре знаете какво се случва с българското образование, с културата и с ценностите ни. Знаете как бавно, методично и безмилостно се руши духът на нацията. Затова днес няма да говоря с проценти и диаграми, а ще ви разкажа няколко истории.
Гордеех се, че съм завършила право в Софийския университет — тогава, когато приемът и дипломирането изискваха огромни усилия, денонощен труд и непоколебима воля. Гордеех се, че съм част от това академично общество — до 21 май 2025 година.
Няколко дни преди тази дата от Софийския университет се свързаха с нас и с Исторически парк. Пожелаха да им се подари картина — шедьовър на Мирослав Йотов със светите братя Кирил и Методий. Ние отговорихме, че не можем да подарим оригинала, но ще предоставим копие. А докато копието се изработва, ще дадем оригинала, за да вдъхновим студентите за празника на 24 май.
Ден преди да бъде изложена, картината беше забранена. Получихме обаждане, че от най-високо ниво е наредено тя да не бъде излагана. Забранена картина. Забранени светии. Забранен Исторически парк.
По същото време във Великобритания българско родолюбиво момиче пожела да подари енциклопедии с български герои — Тервел, Алцек, Ивайло, Калоян — на българско училище. След първоначален ентусиазъм, от училището се обадиха: не може. Книгите били от забранения Исторически парк.
А тук, в България, се раздават комикси с посланието на хан Кубрат към синовете му — за обединението и за силата на заедността. Един директор, който е и класен на четвърти клас, моли да се дадат и на неговите ученици, макар да се раздават на трети. Разбира се, съгласих се. Влизайки в класа, попитах дали имат комикса. Едно момиченце извади книжката и с блеснали очи каза, че я носи всеки ден, вече повече от година. Когато ѝ е трудно, я отваря — защото ѝ дава сили и ѝ напомня, че не е сама.
Същите книги. Същият забранен Исторически парк.
Желая на всеки един от вас да се докосне до тази невинност, до тази светла искреност на децата. Ако го сторите, нищо няма да ви накара да предадете онзи огън, който гори в сърцата им.
Когато на мен ми е трудно, си повтарям едно стихотворение от Халил Джибран:
„Мога да ви говоря за доброто във вас, ала за злото не.
Понеже що е зло, ако не добро, измъчено до смърт от глад и жажда?
Истина ви казвам: когато доброто във вас изгладнее, то дири храна и в най-тъмните пещери.
А когато ожаднее, пие даже от мъртвата вода.“
Когато забраняваме културата, когато забраняваме образованието, когато забраняваме картините и книгите, на тяхно място идват агресията, наркотиците, бездуховността, неграмотността.
Според международното изследване PISA, организирано от ОИСР, 53% от българските ученици са функционално неграмотни по четене. 54% не достигат второ ниво по математика. 48% — в сферата на науките. Те не разбират това, което четат, не могат да го анализират, не могат да го прилагат. Когато се страхуваме да не изгубим благоволение, постове, пари… Когато се страхуваме от обвинения в „политическа пристрастност“… тогава не репресираме Исторически парк, а репресираме българския дух.
Забраняването на Исторически парк е забраняване на бъдещето на децата ни.
Смятам, че всички ние сме съучастници — и онези, които действат активно срещу него, и онези, които мълчат и гледат безучастно отстрани.
Благодаря ви!
ПП "ВЕЛИЧИЕ"
Коментари
Статията има 0 коментара