Пред нас стои едно наглед техническо допълнение към Закона за водите. Но зад правния език се крие класическа схема на институционален лобизъм, превръщащ държавата в банкомат за една бездънна каца – нереформираното дружество „Напоителни системи“ ЕАД. Внесен от Десислава Танева и група народни представители, законопроектът уж цели да определи доставката на вода за напояване като услуга от общ икономически интерес. Но всъщност постига точно обратното на истинска реформа.
Какво всъщност предвижда проектът? Доставката на вода за напояване се възлага единствено на „Напоителни системи“ чрез договор от земеделския министър, с обещание за държавна компенсация при „несправедлива финансова тежест“. Методиката за определяне на тази тежест се приема от Министерския съвет, но към момента е непублична. Контрол няма. Външен одит – също. Публична отчетност – нула. Резултатът: институционален монопол без конкуренция, без прозрачност и без ангажимент за реална ефективност.
Този законопроект не просто бетонира неефективност. Той застрахова я. Дори при лошо изпълнение или липса на реална услуга, държавата е длъжна да компенсира дружеството. Подобна схема не само изкривява пазара, но и директно нарушава принципите на конкуренция и прозрачност, залегнали в правото на ЕС – включително Директива 2014/23/ЕС и Регламент (ЕО) №1370/2007.
Системата не работи. През 1990 г. в България са били напоявани над 12 милиона декара. През 2022 г. – едва 1.6 милиона декара. От тях „Напоителни системи“ обслужва по-малко от 334 000 декара – срив от над 85%. Това се случва след години на наливане на публични средства в същото дружество. Къде са отишли парите? Никой не знае. Резултат няма.
Именно това прави предложения законопроект толкова скандален: той не търси реформа, а легитимира провала. Подготвя се наливане на 1.5 милиарда лева от Плана за възстановяване и стратегическия план за земеделие – средства, които ще потънат в същата нереформирана, централизирана и административно неефективна структура. Без механизми за контрол от потребителите. Без участие на фермери и кооперативи. Без гаранции за ефективност. Без достъп до вода за малките стопани, зеленчукопроизводители и биоземеделци – онези, които най-много имат нужда от напояване.
Нещо повече – мрежата на „Напоителни системи“ покрива предимно зърнопроизводителните региони, където доминират големи земеделски холдинги. Това оставя цели региони, особено в Южна България, извън обхвата. За тях няма капкови системи, няма сондажи, няма микроинфраструктура. Но ще плащат чрез бюджета.
Вносителите на закона – бивши земеделски министри, включително Десислава Танева – са пряко отговорни за сегашния провал. Сега те искат с един замах парламентът да гарантира безконтролно финансиране на същия неработещ модел. На заседанията на комисии не присъстват независими експерти, а представители на самите институции, които ще получат средствата. Експертност? Няма. Икономически анализ? Няма. Индикатори за ефективност? Няма.
Пред нас стои политическа бомба със закъснител – закон, който капсулира провала, елиминира алтернативите, убива конкуренцията и насърчава злоупотребите. Това не е закон за напояване. Това е закон за узаконено източване. Закон за бетониране на институционалната неефективност. Закон, който предлага вода само на хартия, а всъщност гарантира суша за реалните производители и порой от пари за проваленото статукво.
Истинските земеделци нямат нужда от обещания, а от достъп до вода. Имат нужда от равнопоставеност, прозрачност и шанс. А този закон не им дава нито едно от тези неща. Той дава само още един инструмент за институционален захват на публичен ресурс – с парламентарен печат и чиновнически параван.
България не може да си позволи още една безконтролна каца. Законодателите имат избор – или да защитят реалните земеделци, или да узаконят още една схема за кражба от бъдещето на българското земеделие.
Очаквайте още новини от ПП „Величие“ ТУК!
Коментари
Статията има 0 коментара