Благодаря Ви, госпожо председател!
Уважаеми госпожи и господа народни представители,
Днес се навършват 188 години от рождението на Васил Левски – най-светлия символ в нашата история. Няма друга личност, която да събира в себе си толкова чистота, морална сила и единство. В пантеона на българските герои, отдали живота си за свободата на България, името на Апостола неизменно стои на първо място.
Защото той пръв поведе народа, потънал в петвековен сън. Той обикаляше из цялото поробено Отечество – под чужда външност и с ново име. Преплете страната ни с невидимата нишка на вярата и надеждата в свободата. Ден след ден, година след година, денем и нощем, лете и зиме – той говореше, убеждаваше, събуждаше, вдъхновяваше.
Левски не е просто историческа личност. Той е символ. Той е икона. Единственото неопетнено име, което нито един режим не успя да очерни, нито една власт не успя да впрегне. Неговата честност, чистота и безкористност го направиха недосегаем за хули, клевети и злословия.
Левски посвети живота си на една мечта – мечтата за чиста и свята република.
А днес... днес от тази мечта е останала само формата. България наистина е република по Конституция, но тя не е нито чиста, нито свята.
В днешната държава виреят беззаконие, произвол и политически диктат. Властта често се използва като бухалка. Привилегировани живеят в паралелна реалност – в различно измерение, далеч от глада, студа, бедността и безнадеждността, с които ежедневно се сблъсква обикновеният човек. Страната е потънала в институционално бездушие, домашно насилие, липса на перспектива.
За да замаскират осъдителните констатации на Европейската комисия в последния доклад за върховенството на закона, управляващите прибягват до шумни и показни акции, напомнящи на отдавна отминали времена. Но с цената на какво? С цената на компрометиране на правото, на подмяна на съдебната подсъдност, за да се гарантира „правилният“ резултат.
Ясното послание е: опозицията трябва да бъде или елиминирана, или подчинена.
Следващият доклад от Европейската комисия със сигурност няма да бъде по-благосклонен. А за нас като народ е унизително да чакаме чужда оценка за това, което сами трябва да можем да различим – правдата от неправдата.
Няма как да говорим за върховенство на закона в „чистата и святата република“ на Левски, когато пълзящата диктатура вече е реалност. Когато законът действа със сила срещу едни, а изобщо не важи за други. Когато съдът делегира морална отговорност на прокуратурата. Когато хората са изгубили вяра в правосъдието, защото то е станало куха форма без съдържание.
Колко по-различно биха живели българите – тук и по света – ако тези, които днес слагат портрета на Левски в кабинетите си, имаха и по едно тефтерче като неговото.
Ако записваха в него всеки похарчен лев от парите на народа.
Ако милееха за общото, така както се грижат за личната си изгода.
Ако обичаха България така, както я обичаше Левски.
А не я търгуваха за власт, влияние и лична облага.
С какви ли кървави сълзи би заплакал Левски, ако можеше да види какво се случва днес в неговото мило Отечество...
Поклон пред делото и паметта на Апостола на свободата!
Нека не предаваме мечтата му.
Коментари
Статията има 0 коментара