Госпожо председател, уважаеми народни представители,
Днес от тази трибуна трябва да се каже ясно: България върви по опасния път на институционализирана репресия. Тя е прикрита под лозунга за върховенство на закона. Случаят с ареста на кмета на Варна надхвърля рамките на един наказателноправен казус. Той се превърна в емблема на пълзяща диктатура, която си служи с правосъдието като бухалка.
Кметът на втория по големина град в страната беше задържан с показна, театрална акция – по-скоро политически спектакъл, отколкото прилагане на закона. Въоръжени полицаи, медийни екипи, демонстрация на сила – при пълна липса на основания за спешност.
Това не цели правосъдие. Целта е внушението „ето какво ви чака, ако решим, че сте неудобни“. Това е срам за системата и явно доказателство, че тя се използва не за справедливост, а за сплашване.
Но нека видим какво не се случва, докато държавата организира зрелищни акции срещу опозиционни кметове, неудобни на властта.
Само на няколко километра от Варна – край Камчия – 92 декара държавна крайбрежна земя са „прехвърлени“ в частни ръце при пълна липса на правно основание. Това са имоти, които никога не са били отписвани от Държавния горски фонд. И въпреки това – няма арести, няма обвинения, няма дори разследване. Няма и глас от медиите. Министърът на земеделието дори няма представа как е настъпила тази трансформация на собствеността.
В същия район още 7 декара първокласна земя на Варненската ривиера са присвоени чрез фалшиви нотариални актове. Фалшификациите са признати едва след като имотът вече е застроен. И отново – нула реакция от държавата. Нито прокуратурата, нито полицията, нито медиите надават глас. Няма камери, няма арести, няма зрелище.
Само гробовна, оглушителна тишина.
И тук възниква неизбежният въпрос: Защо?
Защо при обвинение срещу опозиционен кмет следва цялата театрална демонстрация, а при очевидна, документирана и мащабна кражба на държавен интерес – за близо половин милиард евро – институциите мълчат?
Отговорът е ясен за всички. Там, където липсва воля за разследване, стоят могъщи икономически и политически фигури – хора, отдавна сочени като търговци на гласове, близки до управляващите. Сателити и партньори на бившия кмет от ГЕРБ – печално известен като пазител на мафиотски интереси.
Прокуратурата не е неутрална. Тя не е символ на правосъдие. Тя чува и вижда избирателно – арестува с шум, когато това е удобно на силните на деня, и мълчи, когато трябва да пази своите.
Това не е правова държава. Това е двоен стандарт, наложен от страх и подчинение.
През последните месеци сме свидетели на систематичен натиск върху кметове, които не са част от властовия кръг. Отстраняват се заместници, заплашват се служители, развиват се анонимни кампании с институционален гръб. Пазаруват се кметове – изведнъж им се „отварят“ проекти, появява се финансиране.
Това не е сътрудничество. Не се заблуждавайте. Това е началото на зависимост, от която трудно се излиза.
Моделът е ясен – централизация на властта чрез репресии на местно ниво. Това не е борба с корупцията. Това е борба с политическото различие.
Когато институциите започнат да действат като политическа полиция, демокрацията е на командно дишане.
Когато прокуратурата не защитава обществения интерес, а го използва като алиби за атака срещу опоненти – това вече не е правосъдие. Това е инструмент на страх, лост за подчинение, метод за елиминиране на несъгласните.
Колеги, никой ли не разпознава симптомите на пълзяща диктатура?
Ако продължаваме да позволяваме това, даваме ли си сметка докъде можем да стигнем?
Къде са анализаторите? Къде са медиите – стражите на справедливостта и на истината?
За кого работи четвъртата власт?
Сценарият вече е написан. Достатъчно е да бъдеш неудобен. Достатъчно е да не слугуваш. Всички сме следващи в този списък – включително и вие.
Ако сте удобни – може и да не мръднете оттам. Но ще останете само ако слугувате.
Осъждаме остро тези действия и призоваваме за незабавно прекратяване на злоупотребата с правосъдие за политически цели. Настояваме за проверка на легитимността на всички случаи – не само по случая „Коцев“, но и по другите – тези, за които се говори, и особено – за които се мълчи.
Изискваме разследване – незабавно – на кражбата на държавна земя на стойност стотици милиони евро. Независим и строг парламентарен контрол върху антикорупционните структури и върху прокуратурата.
Това не е предупреждение. Това е диагноза. Диагноза за терминална обществена болест.
България върви към демонтаж на демокрацията – започнал с една от най-наглите и мащабни кражби на изборите през октомври 2024 г. Нелегитимен парламент и съответно нелегитимно правителство – което управлява в ущърб на държавния и на народния интерес.
И като стигнем до плячкосването на държавата – с единствената цел няколко души да бъдат откупени с нея – този вертикал на подчинение не е нищо друго освен пълзяща диктатура. На един човек. На „човека“.
Или ще го спрем сега – докато още има кой да говори – или скоро ще мълчим всички.
В този тунел има светлина.
Тя е във волята на системно игнорирания глас на суверена.
И във въпиещата нужда от хора с нов морал – в политиката и в управлението на страната.
Благодаря ви.
Цялото изказване можете да видите ТУК!
Красимира Катинчарова,
Народен представител на ПГ на ПП „Величие“
Коментари
Статията има 0 коментара