ДЕКЛАРАЦИЯ
На парламентарната група на ПП „Величие“
Госпожо председател, колеги народни представители, уважаеми български граждани,
Противно на очакването да говоря за процедурни въпроси, ще говоря за изисквания - не за процедурни изисквания, а за човешки животи.
За хора с ампутации, диабет, с вродени и придобити увреждания.
Ще говоря за майсторите, които с ръце и съвест изработват помощни средства по индивидуална поръчка, за конкретни хора и техните конкретни нужди. Без тях хората с увреждания буквално не могат да вървят напред.
Как стигнахме до тази ситуация, в която е нужно да повдигнем темата от трибуната на Народното събрание?
На 10 март тази година с промени в Наредба № 7 върху производителите на изделия, изработени по индивидуална мярка, се стовари ново, цинично бреме - да се докажат като самостоятелни медико-технически лаборатории по чл. 40, ал. 1 от Закона за лечебните заведения и да представят сертификат по стандарт ISO 9001.
Това означава да съберат невъзможен набор от документи в 7-дневен срок, който тече в момента. Днес в България са останали приблизително 15 активни производители, които изработват индивидуални ортопедични обувки.
Срещу тях стоят над 60 000 нуждаещи се българи.
По данни от профилактични прегледи 80% от децата у нас страдат от плоскостъпие – състояние, което, ако не се коригира навреме, води до инвалидизация.
Питаме: чия грижа е това и кога някой от отговорните институции е взел отношение по този въпрос?
Вместо да улесним достъпа до индивидуални изделия, ние блъскаме тези производители в стената на абсурда. Изискваме от тях документи за статут, който нямат и не са длъжни да имат. Изискваме сертификати, които не са предвидени нито в националното, нито в европейското право.
Това е часовник, който тиктака. След броени дни срокът изтича, а с него – и надеждата на хиляди хора.
Най-тежко плащат хората с увреждания.
От 10 март тази година те са принудени ежегодно да минават преосвидетелстване пред лекарски комисии, все едно ампутирани пръсти могат да пораснат отново или диабетът може да изчезне. Това означава да пътуват до други градове, да плащат прегледи, нощувки, храна, такси и да губят време, пари и достойнство.
Държавата е длъжна да гарантира, че възнагражденията и финансирането на тези комисии няма да зависят нито пряко, нито косвено от участници на пазара на помощни средства. Всяка такава зависимост е конфликт на интереси и трябва да бъде забранена и санкционирана незабавно.
Европейските правила са ясни: това е социална услуга с медицински елемент.
При нас обаче е феодално и бездушно: социална дейност е натикана в болнична рамка.
Резултатът е предсказуем: ликвидация на малкото останали производители и обричане на десетки хиляди хора на лишение, унижение и страх, че утре няма да има с какво да стъпят.
Регламент (ЕС) 2017/745 ясно предвижда:
система за управление на качеството, пропорционална на риска;
индивидуално изявление на производителя за всеки пациент;
проследимост и отговорност – но без изискване за лечебно заведение, лаборатория или CE маркировка върху индивидуалните изделия.
Тези допълнителни изисквания са домашно приготвени и незаконни. Те не носят повече безопасност – те убиват достъпа до помощ.
Същите производители работят на административно регулирани цени от 1970 година, при разходи за труд, материали и енергия от 2025-а.
Така не се прави качествено изделие. Така се унищожава българското занаятчийство.
Успоредно с това се множат сигнали за дружества, които се представят за производители, но всъщност внасят серийни евтини обувки и ги представят като индивидуални. Това е измама и трябва да бъде незабавно проверено и прекратено.
Обръщаме се към министъра на здравеопазването:
Незабавно изменете и допълнете Наредба №7, като отпадне изискването производителите на индивидуални помощни средства да доказват статут на лечебно заведение или лаборатория.
Приведете националните изисквания в съответствие с Регламент (ЕС) 2017/745.
Въведете преходни правила, които да гарантират непрекъснатост на услугата.
Въведете мораториум върху ежегодното преосвидетелстване при необратими състояния: решенията да важат „до промяна“.
Министерският съвет да възстанови тази дейност към Министерството на труда и социалната политика, както е в Европа.
НЗОК да предложи реалистично остойностяване и да прекрати принудителните отстъпки и нереалистичните срокове.
Седемте дни изтичат.
След тях ще настъпи тишина – затворени работилници, хора в нужда без изделия, още болка и още унижение.
Време е да спрем тази жестока инерция.
Ако принадлежим към ценностите на Европейския съюз, нека спазим европейските правила – законни, разумни и човешки.
Върнете тази дейност в социалната система.
Премахнете местните бариери, които Европа не изисква.
Отворете пътя на изделието по мярка към пациента.
Днес срокът им изтича. Не утре.
Благодаря ви.
Красимира Катинчарова
Народен представител на ПГ на партия "Величие"
29 октомври 2025 г. - София, Народно събрание
Цялото изказване можете да видите ТУК!
Коментари
Статията има 0 коментара