Добре дошли в България – държавата, в която можеш да си обикновен човек и да бъдеш пребит, изгорен, „пържен“ – и да няма нито един обвинен.
Един фермер в село Ружица е бил „пържен“ с електрошок, предназначен за добитък. Три минути. На главен път. Пред свидетели. Човекът е наполовина парализиран. Извършителят е известен, повтарящо лице, със сигнали, със свидетелства, с ДНК по палежи, с документирани заплахи. И какво? Полицията в Елхово отказва дори да го задържи. Не 72 часа, дори не 24.
Но ако поискаш справедливост, започват да те гледат лошо. Да те питат „теб какво те интересува“. Да те заплашват, че „минаваш границата на самоуправството“.
Истината е проста и ужасяваща – държавата вече не просто не защитава хората. Тя ги изоставя. Тя ги предава. Тя ги оставя в ръцете на организирани престъпници, които крадат евросредства, разкарват болни животни, фалшифицират документи, заплашват фермери, палят реколта и ги изтезават с уреди за животни. И всичко това – пред очите на институциите. Пред очите на МВР. Пред очите на прокуратурата в Ямбол.
Ако днес не се вдигнем, утре ще е късно. Не защото ще е по-зле – по-зле вече е. А защото ще е станало нормално.
В този контекст вотът на недоверие не е политически ход. Той е човешки акт. Той е отказ от съучастие. Когато управляващите мълчат, докато пребиват гражданите, те не са неутрални – те са съучастници.
„Когато се случва престъпление и ние мълчим, ние сме част от него“ – каза Ивелин Михайлов. И това не е лозунг. Това е реалност. Ние всички живеем в нея.
Михайлов не спести думи и към онези, които, вместо да помагат, се подиграват на болката. Изказването на Тошко Йорданов, че млад лекар може да живее с 500 евро, е не просто арогантност – това е плесница към бъдещето на тази държава. Към всеки млад човек, който иска да работи почтено, да учи, да лекува, да гради. С 500 евро, когато наемът в София е 1000?
И после, когато този политик или детето му отиде в болница, ще го посрещне система, която не може нищо – освен да му „закопчае чувала“, както сам каза Михайлов.
А какво е направил Тошко Йорданов за културата, за която отговаря? Шест месеца. Един закон? Един проект? Един обществен дебат? Нула. Само реторика на мутренския елит, влязла в политиката през задната врата.
Село Ружица е на картата на България, но е извън картата на държавността. Останали са петима души. Буквално. Петима. Останалите са избягали – от страх. От насилие. От електрошока. От бездействието. От мълчанието.
Това не е междуличностен конфликт. Това е организирана престъпна група, която:
- прехвърля болни животни с фалшиви ушни марки;
- източва милиони евро от европейски програми;
- унищожава частен труд и продукция;
- притежава оръжия;
- изнудва и напада.
Всичко е описано. Всичко е документирано. Всичко е подадено – и до полицията, и до прокуратурата. И резултатът? Три минути електрошок за крави, използван върху човек. Без арест.
А сега? Сега ще кажат, че сме истерични. Че сме популисти. Че сме крайни.
Но истината е една: или ще се събудим, или ще ни пържат. Ден по ден. Сектор по сектор. Човек по човек. Село след село. До пълното изпепеляване на всичко честно и достойно.
И когато последният фермер си тръгне, последният лекар емигрира, и последният нормален човек се скрие, тогава ще останат само те – онези, които прогониха България.
Цялото изказване можете да видите ТУК!
Ивелин Михайлов,
Председател на ПГ на ПП „Величие“
Коментари
Статията има 0 коментара