Мислещите хора в България се  питат кои сме ние българите, за какво се борим днес в съвременния свят? Съдейки по действията и водената политика от управляващите в България, единствения ни стремеж е да сме по-добри евроатлантици. Това ли е идеала, за който си струва да се борим? Това е раболепно слугуване.  
Да погледнем към нашите съседи на балканите. Гърците развиват морски туризъм с вкусна храна и търговия. Румънците тръгват по стъпките на промишлените държави с добре развита автомобилна промишленост и индустриално производство. Сърбия, въпреки гражданските войни, санкциите и бомбардировките, стабилизира икономиката си и развива енергетика, автомобилостроене и селско стопанство. Турците развиват икономика, ще строят атомна централа, активни посредници са в геополитиката. Албанците са търговци. Хърватска имат яхтен туризъм. Ние какво правим? Нищо! Ние нямаме посока на развитие през последните 35 години. Даже Украйна има позициониране. Тя е военният щит на Европа срещу Русия. Когато една държава няма посока на развитие, тя е обречена на разпад. Когато една държава нищо не произвежда, тя ползва заеми. Ако продължително време се издържа от заеми, тя очевидно върви остро към фалит. 
Как можем да се оправим? Как може отново да сме добре? Единствено, ако имаме високи резултати. Необходима ни е стратегия. Време е спешно да започнем да работим. Стратегията се изгражда спрямо възможностите на държавата. Целта ни е да изпреварим другите. Как? Придържайки се към постоянна стратегия с подобряване и натрупване. Само по-добрата услуга ще ни спечели предимство пред конкурентите. Само това дава резултат. 
С навлизането на изкуствения интелект, вече никой в света не се грижи за човека и неговото развитие. Хората са ресурс и ако те не се развиват, те са обречени на гибел. Развитите страни са отказали да развиват човешкото общество. Това е ресурса, който ние трябва да развиваме в България. Това трябва да бъде основата на нашата стратегия. Ние трябва да развиваме отделния човек и човешкото общество като цяло. Тогава хората от цял свят, изхвърлени от техните социални системи, ще искат да идват тук, в България, където някой ще се грижи за тяхното развитие. 
Обикновеният човек разбира, че обществото ни умира. Хората разбират, че нещо трябва да се направи, но нямат необходимият инструментариум, нямат системата, в която могат да оцелеят. 
Глобалната система е започнала да унищожава човека посредством трансджендърството, липсата на национална принадлежност, загубата на общност, липсата на образованост, масовото разпространение на наркотици, с това, че всичко е позволено. С всички тези либерални възгледи бавно и методично се унищожава човешкото същество. В момента се подготвя общество, в което присъствието на човека се обезсмисля. Може би ще останат много малко хора на земята, селектирани по определени показатели, спрямо нуждите на селектиращият. 
Старите парадигми вече не работят. Днес, да осигуряваш евтината работна ръка не е предимство. Днес, трябва да се насочим към нещо специфично, българско, а не да бъдем евтината работна ръка на Европа. Стремежът към евтина работна ръка не позволява да задържим кадри. Така не можем да съберем достатъчно знания и да изградим система. Днес, единственият начин да имаме конкурентно предимство е чрез иновации и актуализиране. Иновации означава намиране на нови начини за съчетаване на системите. Да имаме последователност и стратегическа посока на развитие. При това малко население, което имаме, нашият шанс е да станем търговци. България може да стане свят на търговците. Ние можем да бъдем специалисти по системи и системни връзки. Така ще станем по-добри дори и от евреите. Необходима е стратегическа посока, като например създаване на училища, издаване на книги, обучение на кадри, всичко това са стъпки в посока създаване на нужните кадри. Необходимо ни е стратегическо планиране. Държавна стратегия за дългосрочно развитие, в която най-важната ролята е отредена на човека.