ДЕКЛАРАЦИЯ
на Политическа партия „Величие“
Уважаеми дами и господа народни представители,
Уважаеми представители на изпълнителната власт и съдебната система,
Уважаеми български граждани,
Политическа партия „Величие“ се обръща към вас не само като представители на народа, но като хора, родители и граждани, които носят най-високата отговорност – да пазят бъдещето на нацията. Във време, когато гласовете на най-уязвимите – децата – остават нечувани, а телата им се търгуват в сенките на интернет, мълчанието не е просто престъпление. То е съучастие.
В България днес децата не просто растат в бедност, несигурност или липса на бъдеще. Те растат в страх. Страх, че могат да станат част от списък. Страх, че тялото им може да бъде заснето, продадено, разменено. Страх, че когато потърсят помощ, ще получат юмрук, а не закрила. Страх, че ще бъдат предадени не от врагове, а от онези, чиято работа е да ги защитават – училища, полиция, институции.
Защо никой не действа? Защото е по-лесно да мълчиш. По-лесно е да се правиш, че това са „единични случаи“. Че „няма достатъчно доказателства“. Че „се работи по случая“. Но децата знаят. Родителите усещат. Учителите говорят тихо. А държавата – не чува. Или не иска да чуе.
В Хасково това мълчание бе пробито – но от деца. Убийството на 18-годишната Магдалена доведе до масови ученически протести. Те не бяха организирани. Те бяха отчаян вик за помощ. Децата разказаха за списъци с „красиви момичета“, следени и подлагани на насилие. За упойване в заведения. Говориха за клипове, качени в Тъмната мрежа. За връзки между престъпници и институции. За страх, мълчание, изнудване. Докато политиците си говорят, децата ни умират
А държавата? Обвини ги, че „смущават обществения ред“. Директорите ги заплашиха през училищни платформи. Полицията ги разпита. Политиците – отново замълчаха. Според свидетелства, мнозина от тях са били пребити. Повикана е линейка. Мирослав Христов – сега новият началник на полицията в Хасково – е човекът, който е наредил този тормоз. Същият е изпратил указания до училищните директори да използват платформата ШКОЛО, за да заплашат учениците с последствия, ако продължат да протестират.
Случаят с Божидара Тодорова от 2018 г. показва още едно лице на същата държавна безотговорност. Тя умира след катастрофа, причинена от безразсъден шофьор. Делото се бави 7 години. Виновникът е с условна присъда и днес е професионален шофьор. Семейството ѝ не търси сензация. Те търсят справедливост. Но такава няма.
И още:
Сияна – загинала при катастрофа.
7-годишната Андреа – загинала при пътнотранспортен инцидент.
6-годишният Ангел – издъхва на зъболекарския стол.
Всеки от тези случаи е история на пропуск, безхаберие, безотговорност.
Когато убиецът е на свобода, а детето ти е в гроба, държавата е абдикирала. Това вече не е правов ред. Това е морален срив. Това е институционализирано бездействие. Това е откровена подмяна на смисъла на думата „държава“.
И тук не става дума за абстрактна вина. Тук става дума за отговорността на управляващите. На правосъдното министерство, което не настоява за реформа в наказанията. На МВР, което твърди, че „не може да разследва всичко“. На Министерството на образованието, което не въвежда дигитална грамотност и не обучава децата как да се пазят. На Министерския съвет, който не изисква координация между институциите. На прокуратурата, която прикрива повече, отколкото разследва. И на политическата класа, която не говори за това – защото е неудобно, нелицеприятно и „не носи точки“.
През 2024 г. INHOPE – международната мрежа срещу сексуална експлоатация на деца онлайн – оповести, че България е на четвърто място в света по обем на засечено такова съдържание след Нидерландия, САЩ и Словакия – с 4,12% от общия обем засечено такова съдържание!
2.5 милиона файла със сексуално насилие над деца, потвърдени само за 12 месеца.
218% ръст спрямо 2023 г. – покачване, което говори за експлозия на трафик и търсене.
93.24% от жертвите са между 3 и 13 години.
98.71% са момичета.
Ние сме малка страна. С демографска криза. С умиращи села. С празни класни стаи. И все пак – ние сме в челото на тази бездна.
УНИЦЕФ потвърждава тази тревожна картина. Около 16% от децата у нас са били сексуално малтретирани. Само през първите девет месеца на 2024 г. са регистрирани над 293 000 сигнала за онлайн сексуално насилие и експлоатация. Децата с увреждания са в още по-голям риск.
И за всичко това – на въпроса чия е вината – обществото мълчи.
Обществото е уморено, обезверено, загубило вяра, че може да му се случи нещо добро. То е изоставено, смачкано и без избор. И после е сочено с пръст от политическите партии, че обикновените граждани били плахи, че не излизали на улицата, че не се борели, че не гласували… Кой ги защитава? Кой им дава сила, когато тези, които по закон са призвани да ги пазят – полицаите, униформените, представителите на МВР – се превръщат в техни мъчители.
Няма МВР. Няма правосъдие. Няма закони.
Има само фасада. А зад нея – бездушни чиновници, безидейни политици и един елит, който с откраднатите от нас пари си купува власт, влияние и насилие. Насилие над децата ни. Да – стигна се дотам! След толкова години грабеж и безнаказано управление вече не остана нищо за търговия, освен нашите деца. Те са следващият „ресурс“. Те са новата жертва.
Когато властта е в ръцете на хора без визия, без морал – хора, свикнали с балканската хитрина, с кръчмарската алчност и със силата на юмрука – какво може да произлезе от такава „държава“? Само кражби, безчинства, гавра с обществения интерес и... насилие над децата ни. Едно управление, което позволява на институции като МВР да се превърнат в основния нарушител на закона. А министърът на вътрешните работи – този, който носи отговорност за всяко посегателство – мълчи, или още по-лошо – съучаства.
Но нека зададем въпроса, който всички си задават, но малцина дръзват да изрекат на глас:
Какво би накарало един полицай да не защитава деца, а да ги бие? Да ги разпитва? Да ги заплашва?
Не може да е от бедност – заплатите на служителите на МВР бяха увеличени с над 50%.
Това правителство намира пари за сила. Но не намира пари за деца.
За детски надбавки – няма.
За безплатни детски градини – няма.
В условия на демографска катастрофа само в София 11 000 деца останаха извън системата на предучилищно образование.
Това е картината на българските приоритети:
– Пари за палки, но не и за пелени.
– Пари за репресии, но не и за детски учители.
– Пари за власт, но не и за бъдеще.
И какво остава? Един полицай, който не защитава обществото, а интересите на силните. Който знае, че може да бие дете – и няма да понесе последствия.
Не липсата на пари, а липсата на ценности е това, което ги прави бездушни.
Как тогава се случи тези хора да управляват нас? Как този народ допусна насилникът да се превърне в държавник?
Отговорът е ясен – никой не ги е избирал. Те са се наложили с измама, със сила, с фалш и с подмяна. Те се страхуват от истинския избор на хората. Затова и винаги управляват със страх и насилие.
Днес, когато властта посегна на най-свидното – нашите деца – всякакви граници бяха преминати. Това управление е морално неприемливо и политически нелегитимно. То няма доверието на хората. То няма място в демокрацията.
А ако някой още се е чуди докога ще управляват тези хора – отговорът е ясен:
Днес е началото на техния край.
Когато властта посегне на децата – тя вече е морално мъртва и подписва смъртната си присъда.
Няма прошка. Няма доверие. Няма бъдеще за тях.
От тази трибуна вече беше прочетена декларация от името на Политическа партия „Величие“ по темата за насилието над деца, в която настоявахме за създаване на временна парламентарна комисия, посветена на проблема. Смятаме, че последните трагични събития, включително ескалацията на напрежението в Хасково, потвърждават още по-категорично необходимостта от такава комисия.
Реалността – временната комисия за насилието над деца не можа дори да влезе в дневния ред на Народното събрание.
Не можа да влезе.
Ако това не е национален срам – какво е?
Явно задачите на Народното събрание са много по-важни от бъдещето на нашите деца.
По-важни от страха в очите им. По-важни от техния живот.
Някои от вас бяха в залата. Видяхме как извадихте картите си или гласувахте с „въздържал се“ – политически коректно прикритие за това, че бъдещето на децата не ви интересува.
Всички тук – вие, които стоите в тази зала – носите отговорност.
Първият и най-свещен дълг на народния представител е да пази децата.
Не да гласува за лобистки интереси. Не да търгува с влияние. А да пази децата.
Какъв „план за възстановяване“ може да има, каква еврозона – когато децата ни умират пред очите ни, а родителите им не могат да ги защитят?
Кой млад човек ще иска да създава деца в държава, в която дори грижата за тях не може да намери място в дневния ѝ ред?
В държава, в която родителството е превърнато в страх, а детството – в жертва!
Отговорните парламентарни групи би трябвало да осъзнаят тежестта на този проблем и необходимостта от действия. Обществото за това ги е избрало – за да защитят децата, да гарантират сигурност и справедливост, и да покажат, че демократичната държава не мълчи, когато бъдещето е под заплаха.
Ние не вярваме, че има политика по-свята от защитата на детето. Няма закон, който може да остане такъв, ако не пази най-уязвимите. Няма държавност, ако институциите са глухи за онова, което децата крещят.
Затова призоваваме за незабавно обсъждане и гласуване на решение за създаване на временна комисия по проблема с насилието над деца в Република България. Да обединим усилията на всички здравомислещи, образовани и родолюбиви българи в борбата с мафията, която посегна на живота на нашите деца.
Политическа партия „Величие“ отново излага своята ясна и недвусмислена позиция и конкретни предложения за справяне с проблема:
Предлагаме:
– Въвеждане на доживотни присъди при доказано сексуално насилие над дете;
– Създаване на публичен национален регистър на осъдените за сексуални престъпления над деца;
– Учредяване на национален кризисен щаб за борба с онлайн и физическото насилие срещу деца;
– Въвеждане на задължителни образователни програми за дигитална и сексуална безопасност във всички училища;
– Изграждане на мрежа от защитени центрове за пострадали деца и семейства;
– Създаване на постоянна връзка между институциите, гражданското общество и експертната общност;
– Включване на България в международни платформи за борба с трафика на деца и разпространението на детска порнография.
Считаме, че тези мерки са не просто разумни – те са спешни. Те са дълг към всяко дете в България и отговорност, която никой законодател няма право да отлага.
Бъдещето принадлежи на децата.
Нека никое дете не бъде оставено на тъмно. Нека гласът им бъде чут. Нека тази държава най-после застане на страната на децата си.
А ние ще бъдем с тях. Докрай.
Декларация относно: Децата на България, моралният срив и нуждата от нова посока на управление ТУК!
Коментари
Статията има 0 коментара