България е на прага на селскостопанска катастрофа! Не защото земята не ражда, не защото фермерите не знаят как да работят, а защото държавата е превърнала напояването в бизнес за „наши хора“ вместо в гаранция за националната сигурност!
Защото осигуряването на храната Е част от националната сигурност, а некадърното и корумпирано управление систематично убива традиционното българско селско стопанство и в частност българското земеделие.
Подобно на всеки национален ресурс, за това управление водата вместо източник на живот е източник на далавери.
След две години суша и безотговорно управление на водните ресурси българските земеделци са поставени на колене. В подобна позиция са и българските животновъди, които зависят от тях. Тежките климатични условия през последните години и продължителните засушавания разкриха некадърното управление на водните ни ресурси и предизвикаха спад в производството и добивите на зеленчуци, плодове, силаж за животни и зърнени култури.
България е бедна на повърхностни водни ресурси, затова умелото управление е жизненоважно, но такова липсва от десетилетия! Липсата на адекватни поливни ресурси застрашава не само добивите, но и работните места в селските райони, и устойчивостта на хранителната верига в България.
Докато фермерите молят за достъп до вода, министърът на околната среда и водите мълчи. Вместо да предложи решения, министерството поставя бюрократични капани – безкрайни процедури, откази и спънки. Инфраструктурата на държавната фирма „Напоителни системи“ бе унищожена през 2011 – 2013 г. Нейните екзекутори са известни и… на свобода. Днес „Напоителни системи“ ЕАД е символ на разхищение, корупция и схеми с евросредства. Вместо да изпълнява мисията си – да осигурява вода за българските ниви, дружеството се е превърнало в поредната къртичина за източване на милиони!
Ситуацията е критична поради очаквания провал на поливен сезон 2025, заради безотговорното и несъобразено със земеделските нужди непрестанно източване на големи количества вода за производство на електроенергия от язовирите „Белмекен“, „Батак“, „Копринка“, „Горни Дъбник“, „Пясъчник“, „Тополница“ и „Жребчево“.
Необходимо е незабавно да се спре източването на тези язовири с цел производство на електроенергия, докато не се съберат в тях необходимите водни обеми, които да покрият заявените от земеделските производители площи по култури, съобразени с тяхната напоителна норма.
СПЕШНО ТРЯБВА да се задължат ангажираните с водните ресурси ведомства и министерства при ползването на вода от язовири да спазват предвидените в Закона за водите приоритети, а именно:
I. Питейно-битови нужди;
II. Напояване в земеделието;
III. Енергетика и промишленост.
Като граждани на една правова държава сме силно обезпокоени от липсата на вода за битови нужди и от водните режими, на които бяхме свидетели и потърпевши през 2024 г. и които ни предстоят през 2025 г.
Да се пристъпи към облекчаване, опростяване и съкращаване на процедурите по узаконяване на сондажи и сондажни кладенци (съществуващи и/или новосъздадени).
Да се използват свободно течащите води в реките за напълване на микроязовирите по райони там, където е възможно, и използването им по време на поливния сезон като буфер.
Необходими са промени в Закона за водите. Липсва пълен анализ за състоянието на напоителната инфраструктура в страната, както и общонационална стратегия за развитие на поливното земеделие в България.
Без напояване земеделието умира!
Нашите земеделци са свикнали да оцеляват в трудни условия и днес предлагат решения на некадърната изпълнителна власт за разширяване на напояваните площи – в рамките на три години с 2 000 000 декара, без необходимост от държавно финансиране, а изцяло със средства на производителите. Това би довело до увеличаване на брутния вътрешен продукт с 1 000 000 000 лв. и съответно до допълнителни приходи в държавния бюджет в размер на 40 000 000 лв. от такси за напояване.
Ако падне корупционната хватка около местния български земеделски бизнес, той може със собствени средства да осигури напояване и да донесе приход и ползи за държавата.
Има начин в районите, където реките са пълноводни и позволяват това (Дунав, Марица, Струма, Искър и др.), да се промени разрешителният режим на сондажите до 50 м дълбочина, да се въведе фиксирана такса на декар годишно, заплащана авансово за всяка година. Чрез такъв вид напояване водата не се губи, а се връща обратно в почвата, без да се нарушава екосистемата, със значителни ползи – увеличение на производството, откриване на нови работни места и предотвратяване на обезлюдяването на селските райони.
България има избор – да спаси своето земеделие или да го остави в ръцете на мафията!
Отговорността е ясна. Време е за действия!
Коментари
Статията има 0 коментара