Отминаха 34 години от приемането на Конституцията, но в България продължава да липсва законова рамка, която да гарантира честността на изборите и правото на гражданите да оспорват изборните нарушения. Това не е просто юридически пропуск – това е умишлено бездействие, което бетонира статуквото и узаконява изборните манипулации. В продължение на три десетилетия политическата върхушка се възпроизвежда, опирайки се на избирателни измами, юридически абсурди и подчинени институции, които превръщат демократичния процес в театър на абсурда.
Как България се управлява от нелегитимни институции?
Какво означава да живееш в държава, в която над 70% от населението не гласуват? Означава, че малцинството взема решения за мнозинството, а демокрацията е само фасада за задкулисни договорки. Означава, че онези, които отиват до урните, гласуват в условия, в които вотът им е манипулиран, контролираният вот е узаконен, а нарушенията остават ненаказани. На последните парламентарни избори наблюдавахме класически сценарий на изборна манипулация. Подвижни секции с нереалистично висока избирателна активност – над 500% в някои райони, фантомни секции, които не фигурират в официалните протоколи, незаконни смени на членове на секционните избирателни комисии (СИК) и централизирано манипулиране на резултатите чрез „правилните“ избирателни комисии. Всички тези факти са документирани, но властта удобно си затваря очите. А Конституционният съд – единственият орган, който би трябвало да осигури контрол върху изборния процес – мълчи.
Конституционният съд – параван за узаконяване на изборните измами!
От 11 ноември 2024 г. в Конституционния съд на Република България стои дело №33/2024, заведено от 58 народни представители, които оспорват законността на изборите. Въпреки ясния законов срок от два месеца за произнасяне, съдът протака с месеци. А през това време парламентът приема закони с нелегитимно мнозинство, формира институции и назначава органи, които следва да решават съдбата на гражданите, докато тяхната собствена легитимност е поставена под въпрос. Това не е просто забавяне – това е отказ от правосъдие. Конституционният съд е призван да бъде страж на демокрацията, но вместо това – с пасивността си – се превръща в съучастник на изборните манипулации. Според чл. 150 от Конституцията на Република България президентът, Върховният касационен съд (ВКС), Върховният административен съд (ВАС), Министерският съвет, омбудсманът (който въобще липсва от една година) и главният прокурор имат правомощието да сезират Конституционния съд при установени нарушения на Конституцията и ако са сезирани от граждани и политически субекти, участвали в изборния процес. Въпреки изборните манипулации и беззаконието, тези органи запазват мълчание. Интересен факт е, че съдия-докладчикът по делото Соня Янкулова ги конституира като заинтересовани страни в определението за допускане на №34/2024 от 58 народни представители, от които 6-има на ПП „Величие“, но след обединяването на делата и поемането на доклада от Янаки Стоилов по к.д. №33/2024, те удобно бяха пропуснати. Тези институции бяха изрично сезирани от ПП „Величие“, но ВКС дори чрез своя колегиум отказа да разгледа искането.
Възниква въпросът: защо Янаки Стоилов скри отговорността на тези институции от становището по едно от най-мащабните дела в новата ни история? Защо беше удобно изчистено тяхното участие, след като първоначално бяха конституирани като заинтересовани страни? Това не е просто процедурно недоглеждане, това е целенасочен отказ да се изиска отговорност от органи и институции, които би трябвало да защитават законността и демокрацията. България участва в изборите за Европейски парламент със същите корупционни механизми, които компрометират вота и на национално ниво.
Времето за мълчание изтече. Народът чака своята истина. Европа е явният съучастник на изборната подмяна на овладяната държава. Всички, които сезираха Конституционния съд, знаеха, че неговото институционално безсилие се експлоатира от статуквото вече 34 години.
ПП „Величие“
Коментари
Статията има 0 коментара