"Тихо е... вали,
Пред икона вехта майка се моли.
Кандило съска тихо, едва мъжди,
Разпятие кротко в дланите лежи.
Безплътни форми пламъкът рисува,
а в душата ураган тежък яростно бушува.
Горестни молитви устните шептят,
Горчиви сълзи по клепачите блестят.
Тътен, небето се продра,
въздишка тежка изплува сякаш от земните недра.
Няма ли край таз мъка, черна, дълбока,
не се търпи веч таз несправедливост жестока.
Нов грохот тишината разтресе,
сепна я, и тежките мисли разнесе.
Не, не беше това бурята вън,
нито унесла се бе тя в неспокоен сън.
Нов рев отекна в полето,
хора бяха това, не беше небето.
Песен пееха те с вяра, с надежда,
кръвта им кипеше буйна, гореща.
„Стани, стани, Майко Велика,
с нас са Бог и Владика!
Пред неправда не ще ние мълчим,
нито безчестие мерзко търпим.
На зло и поквара зъбите ще строшим,
чистота и святост ще въдворим.
Ботев и Левски завет начертаха
и после живот вечен избраха.
Тук са сега и те във сърцата,
не ще ги посрамим – ревяха гърлата
Голгота, Царевец, Шипка...
Къде ли ще е нашата битка?
Борбата, братя, тоз път е в главата,
борбата сега е за децата,
за тяхната съдба, за ума и душата,
оръжие ще бъдат най-вече словата,
с тях ще сломим ний лъжата.
За Бог и Родина, събудете сърцата!
На оружие, братя, дедите зоват,
сълзите напират, но по-инак тоз път,
светлината прониква и в най-тъмния кът,
ще ни бъде и днес, и утре, и така до векът.
Пред последната битка готови, без страх,
всеки иска да каже „Жив съм, достойно живях!“.
Тръгни и ние след теб, Крали Марко,
зоват стотици хиляди жарко,
бъди ти наш достоен войвода,
освети пътя към нашта свобода.
За битка смъртна готови сме, Майко!
От пепелта ще въздигнем България, знай го!"
Автор: Пламен Бонев
Коментари
Статията има 0 коментара