Днес Партия „Величие“ подаде искане за преразглеждане на класификацията на информацията, представена пред временната комисия на 50-ото Народно събрание, създадена да проверява данни за Ивелин Михайлов и „Исторически парк“.
На 24 юли 2024 г. председателят на ДАНС Пламен Тончев е изслушан при закрити врати от временната комисия на 50-ото Народно събрание. Това е част от официалната парламентарна документация. Комисията изготвя доклад, в който е записано, че ДАНС предварително е уведомила комисията, че ще бъде представена класифицирана информация, поради което изслушването е проведено на закрито заседание.
Така спорът вече не е дали е имало секретна информация. Имало е. Въпросът е какво точно съдържа тя, върху какви материали на агенцията е била изградена и какво институционално действие е последвало от нея.
На 8 август 2024 г. Народното събрание приема доклада на комисията и решава той, заедно с Приложение № 1, да бъде изпратен на прокуратурата, ДАНС, МВР и Министерството на финансите за действия по компетентност. Към доклада съществува и Приложение № 2 - извадка от стенограмата на това изслушване, определена с ниво на класификация „Поверително“, която съдържа доклад от председателя на ДАНС Пламен Тончев произнесен устно пред депутатите и отразен в стенограмата на заседанието, проведено при изискванията на изслушване на класифицирана информация. Точно тук започва неудобната част. В доклада на комисията Приложение № 2 не е посочено. Това позволява да се зададе съвсем конкретен въпрос: ако казаното от председателя на ДАНС е съдържало данни с такава тежест, че заседанието е било закрито и стенограмата е получила гриф „Поверително“, къде е документалната следа на последвалата институционална реакция? Изпращана ли е тази информация на прокуратурата, кога, по коя преписка и на какво основание? Ако не е изпращана, какво е направено с нея?
Има и още един въпрос, който не може да бъде заобиколен с общата фраза „класифицирана информация“. Председател на служба за национална сигурност не се явява пред парламентарна комисия, за да разказва слухове. Изложението му следва да има информационна основа. Публичните материали обаче не показват дали тя е била оформена като справка, доклад, аналитичен материал, оперативна информация или друг вътрешен документ. Не показват и дали част от сведенията са с оперативен или агентурен произход.
В публичното пространство работата на комисията и изнесените пред нея данни създадоха тежък фон около Ивелин Михайлов, „Исторически парк“ и ПП „Величие“. Но между „данни за престъпление“, оперативна информация, прокурорска преценка, повдигнато обвинение и доказана вина има огромна правна разлика. Парламентарната комисия не е съд, а ДАНС не постановява присъди.
Две години след закритото заседание обществото все още се нуждае от нуждае от проверими отговори. Какво е било съобщено на народните представители? На какви документи е почивало? Кои от тях са изпратени на прокуратурата? Какви действия са предприети? Има ли части от тази информация, които и днес действително трябва да останат тайна, и кои са законовите основания за това? Ако отговорът е „ДА“, институциите следва да го мотивират в допустимия от закона обем. Тук се иска компетентният орган да направи това, което законът му възлага: да провери дали през 2026 г. все още има конкретна необходимост целият материал да остане с гриф „Поверително“. Ако отговорът е „НЕ“, грифът не може да се превръща в удобна завеса, зад която една публично произведена сянка остава безсрочно, а фактите - недостъпни.
Искането за преразглеждане има много конкретен предмет. Това не е спор дали трябва да вярваме на Ивелин Михайлов или на неговите обвинители. Това е много по-прост институционален въпрос: когато държавата е поставила толкова тежка тема зад гриф „Поверително“, тя трябва да може да обясни защо грифът още е необходим и какво е направила с информацията, която е скрила зад него. С искането се поставят институционални административни срокове, в които ДАНС е длъжна да се произнеси иначе липсата на отговори отива в съда.
Коментари
Статията има 0 коментара