Уважаеми господин председател,
уважаеми дами и господа народни представители,

Днес говоря за Бобов дол.

Говоря за хора, които прекалено дълго бяха оставени да живеят между дима, боклука и едно безразличие, което с годините вече започна да прилича на политика.

В Бобов дол човек отдавна не мисли само за сметките си. Мисли за въздуха. За водата. За земята. За това какво диша детето му, какво пие семейството му и какво остава в почвата, върху която живее.

Всички знаем името на системния замърсител в района – ТЕЦ „Бобов дол“. Но проблемът не свършва с комините. Проблемът е и в отпадъците, и в начина, по който общината ги управлява, или по-точно не успява да ги управлява така, че хората да бъдат защитени.

Няма да ви чета таблици. Хората в Бобов дол не са таблица. Но фактите са достатъчно тежки и без много думи – районът е с висока смъртност, с много дихателни заболявания, със страх от онкологични заболявания и с усещането, че болестта вече е станала част от пейзажа.

И когато години наред дишаш мръсен въздух, когато живееш до замърсяване, когато има съмнения за почви и подпочвени води, които също са поели своята доза отрова, никой няма право да подмине този страх с лека ръка.

Тук идва и въпросът за отговорността.

По закон кметът носи отговорност за управлението на отпадъците в общината – за организацията, за контрола и за начина, по който този процес се движи. И когато около него има хаос, съмнение за безстопанственост и риск за околната среда и за човешкото здраве, кметът не може да се скрие зад общи приказки и чиновнически обяснения.

Именно затова започнахме да проверяваме.

След кореспонденция с кмета на Бобов дол госпожа Елза Величкова и след преглед на обществено достъпната документация започна да се очертава една много неприятна картина. Не поредният административен проблем. Не обичайна неуредица. А модел.

Модел, в който отпадъците се въртят, фирмите се въртят, парите се въртят, а накрая жителите на Бобов дол остават с отровена среда и с усещането, че някой печели от тяхното нещастие.

По наличните данни отпадъците от депото в Паничарево се събират от „Еко Ресурс – Р“ ЕООД и се транспортират до база на „Евро Импекс“ ЕООД. Там се разделят, след което една част отива към Костинброд, а друга – към „Златна Панега“ като RDF гориво. За цялото това движение общината плаща по параграф 10-20 за външни услуги.

Добре. Нека приемем, че така работи системата.

Само че после започват въпросите. Щом тази система функционира, защо в края на 2024 г. общината стига до безлихвен заем от близо 1,3 милиона лева? Щом услугата уж се изпълнява, защо се трупат задължения точно към същите тези фирми? И щом парите се намират и се плащат толкова бързо, защо Бобов дол не вижда резултат под формата на по-чиста среда, а вижда още повече съмнения, още повече мръсотия и още по-дълбоко недоверие?

Има и още нещо. Особено обидно за хората.

Вместо общината да понесе политическата и управленската цена за собствената си неспособност, тя посегна отново към гражданите. Вдигна таксата за битови отпадъци.

Тоест хората трябва да платят още веднъж. Плащат с данъците си. Плащат със здравето си. И накрая им казват да платят и по-висока такса, за да покрият един провал, който не са създали те.

И оттук нататък вече няма как да говорим за случайност.

Защото по всичко личи, че пред нас стои повече от лошо управление. Вижда се връзка. Вижда се близост. Вижда се съвпадение на интереси между замърсителя, кмета и общинския съвет. Вижда се механизъм, който смуче обществен ресурс и публични средства, а сметката остава за хората в общината.

Едни и същи фирми. Едни и същи решения. Едни и същи плащания.

И все същият резултат – мръсна среда, уплашени хора и пълно отсъствие на доверие.

Когато към това добавим и изводите от експертното становище за обекта в местността Говедарника, картината става още по-тежка. Ако тези данни се потвърдят, говорим за компрометиран обект, за липса на надеждна изолация и дренаж, за риск замърсени води да достигат до околната среда и за похарчени средства без реална защита за хората.

Тук вече не става дума просто за слаб контрол. Става дума за управление, което допуска природата да бъде тровена, а после кара гражданите да плащат и за последствията.

Най-тежката цена, разбира се, не стои в бюджета.

Най-тежката цена я плащат хората в Бобов дол. Хората, които дишат този въздух. Хората, които отварят чешмата с недоверие. Хората, които с труда си пълнят бюджета, а после гледат как същият този бюджет се разпилява в съмнителни схеми, посредници и зависимости.

И всичко това се случва в държава, чиято Конституция гарантира правото на здравословна и благоприятна околна среда. В държава, която е длъжна да пази природата, здравето и достъпа до чиста вода.

Това е задължение. Не добра воля. Не услуга. Задължение.

И затова днес питам от тази трибуна: докога?

Докога една община ще бъде едновременно тровена и доена? Докога хората ще плащат за некадърност, за безотговорност и за съмнителни зависимости? Докога местната власт ще се държи така, сякаш Бобов дол ѝ принадлежи?

Времето на кражбите свърши.

И колкото по-бързо го разберат всички, които са свикнали да действат на тъмно, толкова по-добре. Защото прожекторът на общественото внимание вече се насочва натам – към това мръсно и гноясало ъгълче на корупция, което може да е провинциално по карта, но щетите му далеч не са провинциални.

Хората гледат. Хората помнят. Хората вече свързват имената, решенията, парите и последствията. Вече няма място за отстъпление.

Затова настоявам Министерството на финансите да извърши пълна проверка на безлихвения заем и на всички плащания по параграф 10-20, свързани с управлението на отпадъците.

АДФИ да направи цялостна ревизия на договорите и плащанията към „Еко Ресурс – Р“ ЕООД и „Евро Импекс“ ЕООД.

Министерството на околната среда и водите да разпореди независима техническа и екологична проверка на обекта в местността Говедарника, както и на риска за почвите, подпочвените и повърхностните води в района.

Министерството на здравеопазването да възложи спешно епидемиологично проучване, което да даде ясен отговор каква е здравната цена на това продължително замърсяване.

А при наличие на данни за злоупотреба, безстопанственост или престъпление материалите трябва да бъдат изпратени незабавно на компетентните национални и европейски органи.

Бобов дол няма нужда от съжаление. Има нужда от държава. Има нужда законът най-после да стигне и до онези, които досега удобно са стояли между властта, парите и страха на хората.

Има нужда от справедливост. Има нужда държавата да се появи не като зрител, а като сила, която защитава честните хора. Жителите на Бобов дол плащаха прекалено дълго. Плащаха с труда си. Плащаха със здравето си.
Плащаха с търпението си.

Оттук нататък е време да платят виновните.

Красимира Катинчарова
народен представител
Парламентарна група на ПП „Величие“

11 март 2026 г.  - гр. София, Народно събрание

Цялото изказване можете да видите  ТУК!