Между „хармонизацията“ с Европа и нови привилегии за чужди военни – какво всъщност стои зад проектодневния ред на Народното събрание
Парламентът влезе в решаваща седмица с дневен ред, който на пръв поглед изглежда сух и процедурен – „технически законопроекти“. Зад тази фасада обаче се крият решения, които засягат най-чувствителни теми – правата на гражданите, националния суверенитет, бюджетната тежест и бъдещето на държавността.
Претупаната трибуна
Още в началото вниманието беше приковано към рутинната процедура за избор на заместник-омбудсман, която оголи проблеми за правото на глас на лишените от свобода, за училищните правилници и за правата на децата. Но истинският сблъсък настъпи при дебата за международните ангажименти. Именно тогава председателят Киселова отново „не видя“ вдигнатата ръка на Красимира Катинчарова. С бързината, с която темата беше претупана, залата остана без възможност да чуе аргументите на опозицията – аргументи, които щяха да поставят сериозни въпроси за цената и характера на ратифицираните документи.
Угодническото отсъствие
На този фон отсъствието на „Възраждане“ изглеждаше повече от угодническо. Липсата на гласове срещу решението отвори път не просто за дислокация на съюзнически сили на НАТО в България, но и за пакет данъчни и административни облекчения за техните военнослужещи и семейства. Народното събрание гласува привилегии без разчет и без дебат, като нотариус на чужди ангажименти.
Непроизнесената реч
Ситуацията е още по-показателна, ако се чуе – или по-скоро си представим – какво щеше да прозвучи от трибуната, ако Красимира Катинчарова беше получила думата. В подготвеното изказване се казва ясно:
„С този документ България се ангажира да предоставя логистика, инфраструктура, медицинска помощ, освобождаване от данъци и облекчени процедури на сили, които могат да бъдат разполагани на наша територия или преминават през нея. Ратификацията на практика е подписване на празен чек – държавата поема разходи, без те да са изчислени и без да е ясно каква е горната граница.“
И още: „Още по-тревожно е друго: в споразумението няма ясно разграничение, че тези Сили за реагиране ще бъдат използвани единствено за отбранителни цели. България рискува да бъде въвлечена косвено в действия, които излизат извън рамките на чл. 5 от Договора за НАТО.“
Това е позиция, която щеше да очертае червените линии на националния интерес. Но тя остана заключена в папките, защото управляващото мнозинство реши да мине „по тънката лайстна“ – с бързина, която служи на чужди интереси, а не на българските граждани.
Зад фасадата на „техническите“ закони
В същия пакет депутатите приеха и изменения на Анекса към Парижкия протокол, с които се разширяват вече предоставени данъчни и административни облекчения за чужди военнослужещи у нас. Мотивите говорят за „хармонизация“ и „реципрочност“, но няма числа, няма баланс, няма отговор дали нашите военнослужещи получават същите привилегии.
Приет беше и нов регистър на лица с отнети управленски права, който уж следва европейска директива за прозрачност. У нас обаче тази идея се изкриви до скрит национален списък, достъпен само за институциите. Вместо доверие – нова бюрокрация, вместо прозрачност – нова непрозрачност, която ще струва милиони.
Рекордно избутано заседание
Парламентът проведе заседание, което ще се запомни не с качеството на дебата, а с рекордната бързина, с която бяха приети ключови решения. Дневният ред, обявен като „технически“, се превърна в параван за решения с висока цена за България – от нови привилегии за чужди военни до въвличане в неясни международни ангажименти. Вместо задълбочена дискусия, мнозинството избра да претупа темите, оставяйки впечатление за предварително договорени решения, лишени от парламентарна легитимност.
Поведение на председателя на заседанието показа как демократичният процес може да бъде обезсмислен – ръката на опозиционни депутати бе „пропусната“, критични изказвания не прозвучаха, а темите с пряко отношение към националната сигурност и бюджета останаха без глас на несъгласие. В същото време отсъствието на „Възраждане“ улесни прокарването на текстове, които осигуряват данъчни и административни привилегии за съюзнически войски и техните семейства, без да се представят разчети за финансовата тежест или гаранции за равнопоставеност.
Заседанието показа как парламентът може да се превърне в институция, която гласува по навик, вместо да защитава националния интерес. Под претекста за „технически закони“ се приеха решения, които имат стратегически последици, но без да бъдат оценени тяхната цена и рискове. Скоростта замести прозрачността, а формалното спазване на процедурите се оказа по-важно от истинския дебат.
Това заседание е пример за ерозия на парламентаризма – институцията се отдалечава от ролята си на форум за свободна дискусия и се приближава към функцията на административен печат за чужди ангажименти. Българското общество остава с усещането, че решенията се вземат не в негов интерес, а за да се удовлетворят външни и партийни договорки.
Така зад сухия език на „техническите закони“ се скриха решения с висока цена за България. Вместо реален дебат – мълчание, вместо опозиционен глас – заглушена ръка на Катинчарова, вместо национален интерес – привилегии за чужди армии. Народното събрание показа отново, че може да бъде по-скоро нотариус на външни договори, отколкото трибуна на българските граждани.
Присъединете се към нашата общност в Telegram Тук!
Коментари
Статията има 0 коментара