Понякога се питам какво кара един човек да върви срещу течението. Да жертва спокойствието си, да търпи подигравки, клевети, умишлено мълчание. Да изгражда нещо истинско, докато мнозина рушат с мълчание и апатия.
Когато гледам делата на Ивелин Михайлов – искрено си задавам въпроса: има ли смисъл в това, което прави?
Но въпросът не е толкова към него. Въпросът е към мен. Към нас.
В свят, в който повечето хора са избрали лесното – да си мълчиш, да се нагаждаш, да не се „буташ“ – се появява някой, който говори за България не като клише, а като свещена мисия.
И не само говори. Строи. Организира.
Пробужда.
Разбира ли обществото борбата за справедливостта на Ивелин Михайлов? Може би част от него – да. Но истината е, че масата все още гледа с недоверие, със страх или просто с безразличие. Защото, когато някой заговори за справедливост, за чест, за България – мнозина свиват рамене. Казват: „Поредният“, „Ще го смачкат“. А други – още по-лошо – му завиждат. Но как да разбереш нещо, което не си преживял? Как да оцениш борба, която той води не за себе си, а за другите?
Ивелин Михайлов не предлага комфорт. Не обещава постове, пари или власт. Той говори за нещо по-страшно – отговорност. За това, че ако народът не се събуди, ще загуби и последната си чест. Опитва се да върне гордостта, която сякаш вече нарочно ни бе изтрита. Михайлов не е безгрешен. Но не съм и аз. И ти не си. Разликата е, че той върви напред въпреки грешките. И носи знаме, което повечето от нас вече не смеят дори да погледнат. Знамето на вярата, че България може.
Има ли нужда Ивелин Михайлов от защита? Да – и то не само физическа или юридическа. А морална, обществена и информационна защита. Защо? Защото, когато един човек се изправи срещу сляпата машина на системата, която защитава себе си, а не народа – той остава сам, ако обществото мълчи. Защото натискът срещу хора като него често не идва директно, а чрез околните – опити за изолация, манипулации в медиите, институционален тормоз. Защото защитата на една личност, носеща знаме на справедливостта, е защита на самия идеал.
Каква защита? Обществена солидарност – когато хората ясно заявят: „Не сме съгласни да се мачкат достойни българи!“. Информационна защита – споделяне на истината, противопоставяне на лъжите и манипулациите.
Морална защита – подкрепа, окуражаване – ясно изразена в коментари, видеа, действия.
Ивелин Михайлов не търси съжаление. Той търси будни хора. Но именно те – ние – трябва да заявим, че няма да го оставим сам. Защото неговата битка е и наша.
Виждам как говорят за него. С ирония. С насмешка. Но ако беше безсмислен, ако не беше заплаха за апатията и подчинението – щяха да го оставят на мира. Щом се опитват да го заглушат, значи има глас. Щом се опитват да го спрат – значи върви. Смисълът на това, което прави, не е да бъде харесван. А да разбуди. Да накара дори един човек да се огледа и да се запита: „А аз какво правя за България?“.
И тогава разбирам, че смисъл има. Защото, ако нямаше, нямаше да го питаме. Щяхме просто да го подминем. Но не го подминаваме.
Проф. Светлана Съйкова, д.с.н.
За актуална информация и новости последвайте ни в Telegram Тук!
Коментари
Статията има 1 коментара
Румен Лилов
10.8.2025 16:21 ч.