ДЕКЛАРАЦИЯ
на народния представител Мария Илиева, ПГ на ПП „Величие“

Какво е по-важно от децата?

Няма да се уморя да говоря за децата, няма да спра да говоря за децата.

Ще го правя отново и отново, и отново…

В навечерието на 1 юни – Международния ден на детето – нека си припомним една истина, която би трябвало да е водеща за всяка нация:

Нашите деца са нашето бъдеще!

 А днес, повече от всякога, те имат нужда не от празни думи, а от грижа, истина и защита.

Някога, не толкова отдавна, децата бяха сърцето на България.

Училището беше храм. Учителят – авторитет. Имаше ред, имаше съвест. Имаше грижа.

А възпитанието започваше от вкъщи и продължаваше в класната стая, на улицата, в читалището. Хората никога не подминаваха дете в беда. Държавата се градеше с мисъл за него. И най-бедната баба даваше последното си левче, за да има внучето ѝ нова тетрадка.

Имаше и нещо още по-важно: съвест и възпитание в ценности. Имаше и една Асамблея на мира, която събираше деца от цял свят, за да пеят, танцуват, рисуват, творят под мотото „Единство, творчество, красота“! За да може малките тогава деца, когато пораснат и се срещнат в живота на масата на преговорите или в политиката като големи хора, да си спомнят важните неща в живота – че е важен мирът, а не войната, и че всички живеем на една планета и трябва да я запазим чиста за идните поколения деца.

Днес обаче живеем в реалност, в която детската болка рядко попада в новините, а още по-рядко – в дневния ред на институциите. Деца биват наранявани, изоставяни, пренебрегвани. А онези, които би трябвало да действат – мълчат.

А в Народното събрание същите тези, които ни уверяват, че децата са „приоритет“, гласуват „въздържал се“.

Срамно е, че в това Народното събрание не се намери мнозинство за създаване на временна комисия, която да разследва системните злоупотреби и насилие над деца.

Срамно е, че се броят гласове, а не се броят животи. Че се вадят карти, но не се поемат отговорности.

И най-срамно е, че в Деня на детето ще се публикуват „честитки“ от същите хора, които не направиха нищо, когато най-много се е налагало.

Какво е по-важно от това? Какво трябва да ви се случи, за да разберете, че без децата няма държава?

Докато вадите картите си и броите гласове и проценти – не броите онова, което наистина има значение: животите, които мълчат, страдат и се срамуват вместо вас.

Някога учехме децата да бъдат честни, добри и смели.

 Днес кой ги учи?

Телефонът? Алгоритмите? Инфлуенсърите? Или примера, който наблюдават всеки ден от т.нар. възрастни? Много често и от тези балкони тук, над нас.

Къде е държавата, когато детето се изгуби между екрана и страха? Къде са учителите, ако не им се позволява да възпитават, а само да оцеляват? Къде са родителите, ако са оставени сами, без подкрепа, без посока, без съюзник?

Данните са ужасяващи:

Коефициентът на раждаемост у нас е 8,9 промила и сме на 210-о място в света – до разни островни държавици.

Пълноценни са едва около 60% от новородените за една година, само 54 000 бебета (за сравнение, през 1952 г. са родени 183 000 българчета).

От тези новородени 2000 (3%) са изоставени, 7000 (12%) са недоносени, около 4000 (6%) са с вродени аномалии (това число е занижено), около 1 – 2% ще развият впоследствие аутизъм, над 8000 (13%) страдат от астма (150 000 са у нас децата с астма по официални данни), много ще страдат от диабет, следвайки тренда, повече от една трета ще са с наднормено тегло и затлъстяване и т.н. Всички те (40%) ще се нуждаят от държавна (медицинска) подкрепа.

55% от новородените нямат за майчин българския език, не са от българския етнос.

Детската смъртност у нас е най-високата в Европа – 7,3 промила (според ЦРУ тя е 15,7 промила).

Основна цел на завършващите средно образование у нас е да избягат от България; 2,5 милиона вече са емигрирали.

Около 60% от българите имат психични проблеми - тревожност, паник атаки, обсесии и зависимости.

(Справка: проф. Петър Иванов, директор на Демографския институт към Българска академия на науките и изкуствата (БАНИ)).

Това не са просто статистики. Това е диагноза. Диагноза на общество, което е абдикирало от най-важната си мисия – да пази своите деца.

А децата искат толкова малко. Да са защитени. Да знаят, че не са сами. Да знаят, че ако нещо лошо се случи, някой ще застане до тях, ще им повярва, ще ги защити.

А какво получават?

Заплахи, ако протестират. Мълчание, ако говорят. И най-страшното – институционално безразличие.

Вие, които управлявате, които се наричате „отговорни фактори“,

Засрамете се.

Засрамете се, че с вашето безхаберие обричате бъдещето им;

Засрамете се, че не намерихте пари в бюджета за детски градини; за надбавки на майките им, за да ги отглеждат спокойно;

Че не ги възпитахте в ценности и морал;

Че тяхното образование не е важно;

Че не създадохте среда да разкриват талантите си;

Че не съумяхте да ги възпитате в любов към родината им и с гордост да произнасят името ѝ навсякъде по света;

Че не само, че не са ваш приоритет, а че са забравени.

Всички в тази зала носят отговорността за това! Един по един, независимо от коя партия сте, кой пол или каква религия изповядвате. Всички без изключение.

Какво да им кажем днес на техния празник? Как да изкупим греха си пред тях? Начинът е един – да поискаме прошка.

На децата на България искаме прошка:

Простете, че не ви опазихме;

Че никой не ви чува, когато викате;

Че се мълчи, когато трябва да се крещи заради вас.

Извинявайте, че не поехме отговорност;

Простете, че ви прокудихме от Родината ви – вашия дом;

Че не ви опазихме, не ви защитихме, не ви подкрепихме;

Че ви предадохме – вас, децата на България.

... И въпреки всичко, това е вашият ден.

На вас, децата на България,

искаме да кажем нещо, което не се чува достатъчно често:

Няма да ви изоставим. Няма да спрем да се борим за вас.

Всяка дума, всяко действие, всяка битка – ще бъдат заради вас.

Вие не сте статистика. Не сте инцидент. Не сте неудобство.

Вие сте България. Вие сте бъдещето. Вие сте смисълът.

И точно затова, в навечерието на вашия празник, искаме да ви пожелаем:

Бъдете здрави – телом и духом.

Бъдете обичани – истински, безусловно, ежедневно.

Бъдете свободни – да мислите, да мечтаете, да бъдете себе си.

Не се срамувайте от светлината си – носете я смело.

Питайте, съмнявайте се, настоявайте – това е начинът да растете.

Ние сме тук. До вас. За вас.

Срещу лъжата. Срещу страха. Срещу безразличието.

Честит празник, деца на България! 

Благодарим ви, че ви има, че ни напомняте всеки ден как изглеждат невинността, чистотата и радостта в чистия им вид. Виждаме ги в очите ви, чуваме звънкия ви смях и се топлим от неподправената ви прегръдка.

Обичаме ви. И ще се борим за вас. До последния си дъх.

ПП „Величие“