ДО
КОНСТИТУЦИОННИЯ СЪД НА
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
по обединено к.д. № 33/2024 г.
с ДОКЛАДЧИЦИ
проф. д-р Янаки Стоилов и
съдия Соня Янкулова
Адрес: гр. София 1000,
бул. „Княз Александър
Дондуков“ № 1
ИСКАНЕ
от Красимира Катинчарова – представляваща заинтересована страна по к.д. № 34/2024 г., образувано по искане на народните представители, избрани от листата на ПП „Величие“ и други народни представители в L Народно събрание, обединено в к.д. № 33/2024 г.
Данни за контакт: тел….. Email: …….
УВАЖАЕМИ КОНСТИТУЦИОННИ СЪДИИ,
Във връзка с придобилото обществена известност решение на Централната избирателна комисия (ЦИК) от 27 февруари 2025 г., взето по повод изпратеното за изпълнение от Конституционния съд (КС) на ЦИК Определение от 26 февруари 2025 г. по к.д. № 33/2024 г., бихме искали да изразим своето несъгласие с така взетото от ЦИК решение, като в съответствие с това да отправим последващо искане, съобразено с действащото общо законодателство.
Несъгласието ни с решението на ЦИК се основава на следните кумулативни факти и обстоятелства и правна обосновка:
1. Конституционният съд е нарочно и изрично предвиден в националния ни основен закон орган – Глава осма от Конституцията на Република България;
2. Съобразно конституционната разпоредба на чл. 152 „организацията и редът на дейността на Конституционния съд се определят със закон“. Това е специалният Закон за Конституционния съд;
3. Както в чл. 149 от Конституцията, така и в чл. 12 от Закона за Конституционния съд законодателят (от ВНС и от ОНС) е регламентирал изчерпателно правомощията и компетентността на Конституционния съд, които са свързани с неговия правен статут на независим от законодателната, изпълнителната и съдебната власт, призван да осигурява върховенството на Конституцията. Този статут е уреден още в чл. 1 от Закона за Конституционния съд, а именно Актовете на КС не подлежат на съдебен или друг контрол;
4. Едно от изрично и повелително разписаните правомощия на Конституционния съд е в чл. 20, ал. 2 от Закона за Конституционния съд, според което: „Никой не може да откаже предаването на поискана информация или писмени доказателства, независимо от това дали съставляват класифицирана информация, представляваща държавна или служебна тайна.“. Това правомощие е в логическа взаимовръзка с ал. 1 от същата разпоредба, която урежда следното: „Конституционният съд може да изиска допълнително писмени доказателства, както и да възложи изготвянето на експертни заключения.“;
5. В изпълнение на законовото си правомощие по чл. 20, ал. 1 от Закона за Конституционния съд, Конституционният съд е извършил самостоятелно проучване и анализ с помощта на назначени за целта от него вещи лица, върху 2204 (две хиляди двеста и четири) СИК в страната, в резултат на което е установил, че „в 46,75% от проверените избирателни секции е налице промяна в броя на действителните гласове, разпределени по кандидатски листи, като отделно от това е налице промяна и в останалите съпоставяни данни“ (вж. абзац седемнадесети от определението);
6. Именно на това фактическо основание и във връзка с основанието на чл. 1, ал. 2 от Закона за Конституционния съд: „Конституционният съд е независим от законодателната, изпълнителната и съдебната власт и се ръководи само от разпоредбите на Конституцията и този закон“ във връзка с чл. 20, ал. 2 във вр. с ал. 1 от същия закон, Конституционният съд с определението си от 26 февруари 2025 г. по к.д. № 33/2024 г. е ВЪЗЛОЖИЛ на ЦИК да извърши цялостно преброяване и: „да установи на национално ниво: общия брой на НАМЕРЕНИТЕ в избирателните КУТИИ (респективно чували, респективно съхранени материали от изборите) хартиени бюлетини и бюлетини от машинно гласуване, както и броя съответно на хартиените бюлетини и на бюлетините от машинно гласуване; БРОЯ НА НАМЕРЕНИТЕ в избирателната кутия (респективно чували, респективно съхранени материали от изборите) недействителни гласове от хартиени бюлетини; броя на действителните гласове, подадени за кандидатски листи на партии, коалиции и независими кандидати, и броя на действителните гласове за „не подкрепям никого“; разпределението на действителните гласове по кандидатски листи на партии, коалиции и независими кандидати; четири на сто от действителните гласове, получени от гласуването“ в страната и извън страната без гласовете „не подкрепям никого“; партиите и коалициите, които биха получили не по-малко от четири на сто от действителните гласове в страната и извън страната; разпределението на мандатите в 51-вото Народно събрание и по многомандатни изборни райони, както и да посочи с оглед на получените резултати биха ли настъпили промени в персоналния състав на 51-вото Народно събрание, обявен с Решение №3998-НС от 31.10.2024 г. на Централната избирателна комисия, и ако да – за кои народни представители.“
7. Централната избирателна комисия е независим изборен орган, предвиден и създаден в Раздел I от Глава пета на Изборния кодекс. Актовете на ЦИК подлежат на съдебен контрол, съобразно разпоредбата на чл. 58 от Изборния кодекс пред административните съдилища.
Настоящото искане се основава на следните фактически основания:
Фактическа обосновка:
1. Конституционният съд е независим орган, регламентиран в Глава осма на Конституцията на Република България. Според чл. 149 от Конституцията, както и чл. 12 от Закона за Конституционния съд (ЗКС), той има изчерпателно определени правомощия, които не подлежат на контрол от други органи.
2. Съгласно чл. 152 от Конституцията, организацията и редът на дейността на Конституционния съд се уреждат със закон – Закона за Конституционния съд (ЗКС).
3. Съгласно чл. 20, ал. 2 от ЗКС: „Никой не може да откаже предаването на поискана информация или писмени доказателства, независимо от това дали съставляват класифицирана информация, представляваща държавна или служебна тайна“.
4. Конституционният съд е упражнил правомощието си по чл. 20, ал. 1 от ЗКС, като е изискал допълнителни доказателства и е възложил на ЦИК да извърши цялостно преброяване на хартиените бюлетини и бюлетините от машинно гласуване в страната.
5. Установено е, че в 46,75% от проверените секции има разминавания в броя на действителните гласове, разпределени по кандидатски листи, както и други несъответствия.
6. Въз основа на тези данни Конституционният съд с Определението си от 26 февруари 2025 г. е постановил ЦИК да извърши пълно преброяване на бюлетините, да установи коректните резултати и да определи дали това води до промяна в разпределението на мандатите в 51-вото Народно събрание.
7. ЦИК, в качеството си на независим административен орган, е длъжен да изпълни възложеното му от Конституционния съд. Отказът му да извърши преброяването е незаконосъобразен и представлява нарушение на принципите на конституционната йерархия и на задължителния характер на актовете на Конституционния съд.
От така изложената дотук съвкупност – фактическа и правна, и след като е повече от ясно, че в резултат на достигнатите от собственото му събиране на доказателства, чийто резултат е показал значителни нарушения и по вид, и по количество, КС напълно резонно и законосъобразно е поискал от държавния изборен орган с постоянно действие – ЦИК, да извърши пълно преброяване на бюлетини и резултати от избора, произведен на 27 октомври 2024 г. в цялата страна, във всички 12 900 избирателни секции, отново, като им е дал правото и им е вменил задължението да извършат повторно преброяване от КУТИИТЕ, да направят съответните констатации на база направената представителна извадка от експертите на КС, то решението на ЦИК, взето на негово заседание, излъчено на живо на 27 февруари 2025 г., с което същият орган, в качеството му на изпълнител на възложената му от КС задача, Е ОТКАЗАЛ ДА Я ИЗПЪЛНИ. Заявил е, че ще преизчислява на основата на представените му от КС материали за 2204 избирателни секции, корекцията в изборните резултати с помощта на „Информационно обслужване“.
ТОВА Е НАПЪЛНО НЕДОПУСТИМО, НЕЗАКОННО И ПРЕСТЪПНО СПРЯМО БЪЛГАРСКИТЕ ИЗБИРАТЕЛИ И СПРЯМО ИЗБИРАТЕЛНИЯ КОДЕКС
С това свое решение ЦИК не само НАРУШАВА ВЕРОЛОМНО конституционно и законово регламентираната йерархия, устройство и ред, но взема решение, което не съответства на този ред и йерархия, както и на закона, и което решение по своята правна същност е най-малкото недопустимо, в юридически смисъл незаконно, а практически НИЩОЖНО. А това е така, тъй като в случая ЦИК е правно задължен субект по силата и на основата на чл. 20, ал. 2 от Закона за Конституционния съд, във вр. с чл. 152 от Конституцията и във връзка с диспозитива на Определение от 26 февруари 2025 г. по к.д. № 33/2024 г. на КС.
И тъй като с отхвърляне изпълнението на ясно и точно формулираната задача по извършеното от Конституционния съд ВЪЗЛАГАНЕ, ЦИК на практика създава препятствие за събиране на допуснати от КС доказателства, то по аналогия на правото е налице ситуация, в която е приложима общата разпоредба на чл. 161 от ГПК, съобразно която: „С оглед на обстоятелствата по делото съдът може да приеме за доказани фактите, относно които страната е създала пречки за събиране на допуснати доказателства“.
ИСКАНЕ
1. Конституционният съд да констатира, че ЦИК с отказа си да изпълни възложеното му преброяване създава пречки за събиране на доказателства, което е в противоречие с чл. 20, ал. 2 от ЗКС и с диспозитива на Определението по к.д. № 33/2024 г.
2. Конституционният съд да задължи ЦИК в ясен, точен и недвусмислен диспозитив да извърши преброяване, като:
- установи общия брой на намерените в избирателните кутии хартиени бюлетини и бюлетини от машинно гласуване с отварянето на 12 900 избирателни секции;
- определи броя на недействителните гласове;
- установи броя на действителните гласове за всяка кандидатска листа;
- разпредели мандатите въз основа на реалните резултати;
- посочи дали при коректното повторно преброяване настъпват промени в броя и разпределението на мандатите и в персоналния състав на 51-вото Народно събрание.
С оглед на гореизложеното, молим Конституционният съд своевременно да постанови ново определение в съответствие със своите правомощия, за да гарантира върховенството на Конституцията и честността на изборния процес в Република България.
ПРИ АЛТЕРНАТИВНОСТ:
Предвид това, в качеството ни на пряко заинтересована страна и инициатор на производството по к.д. № 34/2024 г., присъединено за общо разглеждане в к.д. № 33/2024 г. по описа на Конституционния съд, ние отправяне и настоящото си ИСКАНЕ към Вас – конституционните съдии, да приложите (поради липса на законово регламентирана забрана срещу това) разпоредбата на чл. 161 от ГПК и да приемете за установено нашето твърдение за наличие на достатъчно по вид, количество и обществена тежест доказателства в национален мащаб, които предпоставят ПЪЛНОТО КАСИРАНЕ на избора за народни представители в LI Народно събрание, произведен на 27 октомври 2024 г., и на тази основа да постановите и съответстващо на този законов регламент решение поради отказ на ЦИК да изпълни своето вменено от определението на КС задължение за пълно повторно и физическо преброяване на бюлетините.
28.02.2025 г. за ВНОСИТЕЛИ: подпис (нечетлив)
гр. София
Коментари
Статията има 0 коментара